Не се сбогувам [bg]

Но радостта й бе преждевременна.

- Господарю, ще ми дадете ли на заем, колкото ви е останало - помоли той.

Фандорин разсеяно кимна, мислите му витаеха някъде далеч.

- Свършено е с мен, предполагам - рече унило Маса. Злорад смях гъделичкаше отвътре харата му, това беше много приятно. - Покажете ми какво имате, госпожо.

- Не, първо вие!

На вратата се почука. Точно сега ли? Маса отиде да отвори.

Бяха полковник Скукин и капитан Романов. Първият много делови, както винаги, вторият - необичайно безразличен. Иначе винаги се усмихва, а сега само кимна. И погледът му като на покойник - стъклен.

- Ще позволите ли? - попита полковникът. - Капитане, след мен!

- Слушам.

Странно. Преди Романов не се държеше със своя боен другар като подчинен.

- Започвам веднага по същество - поде енергично Скукин, като седна на предложения му стол. - Ераст Петрович, идвам при вас като при стар познат, с надеждата за разбиране и помощ. Впрочем, вие, разбира се, и без това сте се досетили, че това не е светска визита. Позволете ми да ви представя капитан Романов в качеството му на временно изпълняващ длъжността началник на Специалния отдел. Войсковият старшина Черепов се застреля.

Госпожата тихо извика - не уплашено, а по-скоро учудено.

- Това не беше добра кандидатура за толкова отговорна длъжност - въздъхна Скукин.

- През цялото време се редяха провал след провал. Вие и вашият японец заловихте Заенко

- Черепов го изпусна. Миналата нощ му се обадил някакъв човек и шепнешком му съобщил адреса на болшевишка квартира за явки. Контраразузнаването залови там някаква девойка, която щеше да ни разкаже всичко. Черепов и нея успя да изтърве! А ако се съди по откритите шифровани послания, това е било не просто място за явки, а център на цялата нелегална организация. След подобни неуспехи и аз сигурно бих се застрелял.

- Вие никога не бихте се застреляли - каза враждебно госпожата. - Черепов също не е такъв тип, който би посегнал на живота си.

- Малко го познавахте - отговори с равен глас неприличащият на себе си Романов. Сигурно бе станал толкова важен заради новата си длъжност. - Ще ви спестя подробности, но Черепов бе психически зле.

- Да - кимна Скукин. - Онези, които го познават отдавна, казват, че след като е бил ранен в главата, войсковият старшина доста се променил.

- Какво искате от Ераст Петрович? - попита отново с неприязън Мона-сан.

Очевидно разбрал кой взема решенията тук, полковникът насочи вниманието си към нея.

- Любезна Елизавета Анатолиевна, във войната настъпва съдбоносен момент. В близките няколко дни ще се реши съдбата на Русия. Там - посочи той някъде към стената, -на фронта край Тула.

- А какво общо има с това Ераст Петрович?

Госпожата погледна строго Фандорин. Той пък веднага вдигна рамене: нямам нищо общо с това.