Окото на света

— На мен ми викат Илиас — каза той: — Илиас Мачира.

Перин ахна и за малко да изтърве ръката на Илиас. Очите на мъжа бяха жълти като злато. Някакъв смътен спомен прониза съзнанието на Перин. Единственото, което можа да съобрази в момента, беше, че очите на всички тролоци, които беше виждал, бяха почти катраненочерни.

Егвийн се появи, повела предпазливо Бела за юздите. Докато Перин я представяше на Илиас, очите й непрекъснато шареха към зайците над огъня и когато Илиас ги подкани да хапнат, тя охотно се зае да уважи поканата му. Перин се поколеба само минутка преди да се присъедини към гощавката.

Илиас изчака мълчаливо да се нахранят. Перин беше толкова гладен и късаше мръвките толкова горещи, че трябваше да ги подмята от ръка на ръка, докато изстинат достатъчно, за да ги хапне. Денят се стопи в преднощен здрач, след което безлунният мрак се схлупи над всичко около огъня, Тогава вече започнаха да се хранят по-бавно и Елиас най-сетне заговори.

— Какво търсите тук? Една къща няма на петдесет мили околовръст.

— Тръгнали сме за Кемлин — отвърна Егвийн. — Може би вие ще можете… — Веждите й се вдигнаха студено, когато Елиас отметна глава и се разсмя гърлено. Перин го зяпна, надигнал заешка кълка към устата си.

— Кемлин ли? — изхриптя Илиас през сълзи. — Посоката, която сте избрали, и по която вървите от два дни, ще ви отведе на стотина мили на север от Кемлин.

— Смятахме да питаме за посоката — опита се да ги защити Егвийн. — Просто досега не намерихме никакво село или ферма.

— Няма и да намерите — отвърна през смях Илиас. — Както сте тръгнали, можете да си вървите чак до Гръбнака на света, без да срещнете друг човек. Разбира се, ако успеете да изкачите Гръбнака — може да стане на някои места — можете да се натъкнете на хора в пустинята Айил, но там никак няма да ви хареса. Ще се изпечете денем, ще замръзвате нощем и ще умирате от жажда по всяко време. За самите айилци е трудно да намерят вода в пустинята, а пък и те никак не си падат по чужденци. Да, никак не си падат по чужденци. — Той отново избухна в бурен смях, като този път буквално се затъркаля по земята. — Ама съвсем не си падат! — Отново се задави от смях.

Перин се помръдна неловко на мястото си. „Дали не сме седнали да се храним с луд човек?“

Егвийн се намръщи, но изчака, докато смехът на Илиас позатихне, след което каза:

— Може би вие ще ни покажете пътя. Изглежда, вие знаете много повече от нас.

Илиас спря да се смее, намести кръглата си козинява шапка и я изгледа изнод смръщените си вежди.

— Не си падам много по хората — отвърна мъжът равнодушно. — Градовете са пълни с хора. Избягвам и селата, дори и фермите, освен ако нещо не ми потрябва. Селяните и фермерите не обичат приятелите ми. И на вас нямаше да помогна, ако не се скитахте наоколо съвсем безпомощни.