Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Господине — му каза кралят, — какво желаете да ви дам като награда за такава преданост и честност?
— Абсолютно нищо, всемилостиви господарю.
— Как нищо? Дори не искате да имате случая да ми служите?
— Ако ваше величество не ми достави тоя случай, аз все пак ще му служа. Невъзможно ми е да не бъда най-добрият служител на краля.
— Вие ще бъдете интендант на финансите, господин Колбер.
— Но нали има суперинтендант, всемилостиви господарю?
— Да, има.
— Всемилостиви господарю, суперинтендантът е най-могъщият човек в кралството.
— О! — извика Луи XIV, като се изчерви. — Така ли мислите?
— Той ще ме смаже за една седмица, всемилостиви господарю. Най-сетне ваше величество ми възлага контрол, за който е необходима сила. А какво е един интендант пред суперинтендант?
— Вие искате подкрепа… Значи не се надявате много на мене?
— Имах честта да кажа на ваше величество, че докато беше жив господин Мазарини, господин Фуке беше второто лице в кралството; но сега господин Мазарини умря и господин Фуке стана първото.
— Господине, днес вие можете да ми кажете всичко, което смятате за необходимо; но не забравяйте, че утре няма да позволя това.
— Тогава ще бъда ненужен на ваше величество?
— Вие и сега сте ненужен, защото се страхувате, че ще се изложите, като ми служите.
— Страхувам се само, че ще ми попречат да ви служа.
— Какво искате тогава?
— Искам ваше величество да ми даде помощници в работата на интендантството.
— Мястото губи стойността си.
— Но става по-безопасно.
— Изберете си помощници.
— Господа Бретьой, Марен и Ервар.
— Утре ще бъдат назначени.
— Благодаря ви, всемилостиви господарю!
— Това ли е всичко, което искате?
— Не, всемилостиви господарю; още едно нещо…
— Какво?
— Позволете ми да основа една съдебна палата.
— Защо?
— Да съди чиновниците, които през последните десет години са си позволявали злоупотреби.
— Но… какво ще направят с тях?
— Ще обесят трима, което ще накара другите да повърнат незаконно присвоеното.
— Но аз не мога да започна царуването си с екзекуции, господин Колбер.
— Трябва да почнете така, всемилостиви господарю, ако не желаете да свършите с екзекуции.
Кралят не отговори.
— Ваше величество съгласен ли е? — попита Колбер.
— Ще помисля, господине.
— Но ще бъде вече късно.
— Защо?
— Защото имаме работа с хора, които ще бъдат много по-силни от нас, ако бъдат предупредени.
— Основете съдебна палата, господине.
— Ще я основа.
— Това ли е всичко?
— Не, всемилостиви господарю… има и друго важно нещо… Какви права дава ваше Величество на това интендантство?
— Но… Не зная… които се следват…
— Всемилостиви господарю, необходимо ми е това интендантство да има правото да чете преписката с Англия.
— Невъзможно, господине, защото тая преписка се преглежда в съвета, така беше и при господин кардинала.
— Струва ми се, ваше величество обяви тая сутрин, че няма да има вече съвет.
— Да, обявих.
— В такъв случай нека ваше величество благоволи да чете лично своите писма, специално тия, които се получават от Англия; особено държа на това.
— Господине, вие ще получавате тая преписка и ще ми докладвате.
— Сега, всемилостиви господарю, какво ще върша по финансовата част?
— Всичко, което не върши господин Фуке.
— Ето какво исках да зная. Благодаря, отивам си спокоен.
Наистина след тия думи той излезе. Луи го изпрати с очи. Колбер не се беше отдалечил и на сто крачки от Лувър, когато пристигна куриер от Англия. След като разгледа и опипа пакета, кралят го разпечата бързо и видя най-напред писмо от краля Чарлз II.
Ето какво пишеше английският монарх на височайшия си брат:
„Ваше величество се безпокои навярно много от болестта на господин кардинала Мазарини; но тая опасност може да ви бъде само полезна. Кардиналът е осъден от лекаря си. Благодаря ви за благоприятния отговор на моето предложение за сестра ми лейди Анриет Стюърт; след една седмица принцесата ще замине за Париж със свитата си.
Приятно Ми е да видя братското приятелство, което ми засвидетелствувахте, и да ви наричам с още по-голямо право мой брат. Особено ми е приятно да докажа на ваше величество колко се грижа за това, което може да ви харесва. Вие укрепявате тайно Бел Илан Мер. Това е грешка. Никога между нас няма да има война. Мерките, вземани от вас, не ме безпокоят, а ме опечаляват… Вие пръскате милиони без всякаква полза; кажете това на вашите министри и повярвайте че полицията ми е добре осведомена. Правете ми, братко мой, същите услуги в случай на нужда.“