Шогун

— Не.

— Бих искал да знам каква е истината, защото корабът ми ще е издут като угоена свиня — трюмовете ще са претъпкани с повече коприна, отколкото изобщо е била събирана на едно място. Вярно, че е от най-големите кораби в света, но нямаме ескорт и стига една — единствена вражеска фрегата да ни спипа в открито море — или онази холандска брантия „Еразъм“ — и с нас е свършено. На бърза ръка ще ме принуди да сваля кралското знаме на Португалия. Най-добре англичанинът да не отплава никога с кораба си, особено ако е снабден с оръдия и снаряди.

— Така е — промърмори дел Аква.

Ферейра допи виното си.

— Кога ще изпратят Блакторн в Идзу?

— Торанага не ми каза точната дата, но останах с впечатлението, че много скоро — отговори Алвито.

— Може би днес?

— Не знам. След четири дни регентите ще се съберат на заседание. Предполагам, че след това.

Дел Аква каза натъртено:

— Не закачайте Блакторн. Нито него, нито Торанага.

Ферейра стана.

— Трябва да се прибирам на кораба. Ще вечеряте ли с нас? И двамата? Добре, на смрачаване. Ще имаме угоен петел, телешки бут и мадейра. Дори и пресен хляб.

— Благодаря, много сте любезен — оживи се дел Аква. — Малко човешка храна няма да ни се отрази зле. Много сте любезен.

— Щом се обади Торанага, веднага ще ви осведомя, капитане — додаде Алвито.

— Благодаря.

Щом Ферейра излезе и Делегатът посетител се увери, че не ги подслушват, той запита разтревожено:

— Какво друго каза Торанага, Мартин?

— Иска писмено обяснение за инцидента с пушките и за молбата да се изпратят конквистадори.

— Мамма миа!

— Беше много дружелюбен и любезен — никога не бях го виждал такъв.

— Какви бяха точните му думи?

— „Научих, Цуку-сан, че предишният глава на вашия орден отец Куня е писал до губернатора на Макао, Гоа и испанския вицекрал в Манила, дон Сиско и Вивера, през юли 1588 година по вашето летоброене, да изпратят сто испански войници с пушки в подкрепа на християнските даймио, които щели да вдигнат бунт, подготвен от главния ви християнски свещеник, срещу законния си господар — моя покоен господар тайко. Кои са тези даймио? Вярно ли е, че войници не са били изпратени, но затова пък огромни количества пушки са били промъкнати контрабандно в Нагасаки с християнския ви печат от Макао? Вярно ли е, че Високият отец сложил ръка на същите тези пушки, когато се завърнал за втори път в Япония като посланик на Гоа през март или април 1590 година по вашето летоброене и ги е измъкнал тайно от Нагасаки в Макао с португалския кораб «Санта Крус»?“

Алвито избърса потта от ръцете си.

— Друго каза ли?

— Нищо важно, ваше високопреосвещенство. Не ми даде възможност да обясня случката — веднага ме освободи. Любезно, но все пак ми каза да си вървя.

— И откъде черпи този проклет англичанин сведенията си?

— Само да знаех!

— Дати, имена! Да не грешиш? Точно така ли ги назова?

— Не, ваше високопреосвещенство. Бяха му записани на листче хартия. Показа ми ги — сам да си ги прочета.