Властелинът на пръстените

— А после накъде ще се запътим? — запита Фродо.

— Пътешествието и задачата все още са пред нас — отговори Гандалф. — Нямаме друг избор, освен да продължим или да се върнем в Ломидол.

Само при споменаването за връщане в Ломидол лицето на Пипин светна. Мери и Сам с надежда вдигнаха очи. Но Арагорн и Боромир не помръднаха. Фродо изглеждаше разтревожен.

— Бих искал да съм пак там — каза той. — Но как мога да се върна без позор… освен ако наистина няма друг път и вече сме победени?

— Прав си, Фродо — каза Гандалф, — да се върнем, е все едно да приемем поражението и да очакваме още по-страшното бъдно поражение. Ако сега се върнем, значи Пръстенът трябва да остане там — не ще можем да потеглим отново. Тогава рано или късно Ломидол ще бъде обсаден и след кратки мъчителни дни ще рухне. Духовете на Пръстена са смъртоносни врагове, ала са само сенки на мощта и ужаса, които ще притежават, щом Пръстенът-Повелител отново се озове на ръката на господаря им.

— Значи трябва да продължаваме, ако има път — въздъхна Фродо. Сам отново изпадна в униние.

— Има път, който можем да поемем — каза Гандалф. — Още отначало, когато за пръв път обмислях този път, смятах, че трябва да хванем по него. Но той не е приятен и досега не съм го споменавал на отряда. Арагорн беше против, поне докато не опитаме да минем през планинския проход.

— Ако този път е по-лош от Портата на Червения рог, значи наистина трябва да е страшен — каза Мери. — Но най-добре ще е да ни кажеш за него, та веднага да узнаем най-лошото.

— Пътят, за който говоря, води към мините Мория — каза Гандалф.

Само Гимли надигна глава, в очите му тлееха огънчета. Ужас бе обзел всички други при споменаването на това име. Дори за хобитите то бе легенда, изпълнена със смътен страх.

— Пътят може да води към Мория, но как да се надяваме, че ще ни преведе през Мория? — мрачно се обади Арагорн.

— Зла поличба е това име — каза Боромир. — Пък и не виждам защо трябва да ходим там. Щом не можем да прекосим планините, нека пътуваме на юг, докато стигнем Роханския пролом, където хората са дружелюбни към моя народ — по този път дойдох насам. Или можем да пресечем Исен, да продължим през Дългобряг и Лебенин и от крайморските области да стигнем до Гондор.

— Нещата са се променили, откакто дойде на север, Боромире — отговори Гандалф. — Не чу ли какво разказах на Саруман? Аз мога да си имам работа с него, преди всичко да свърши. Но Пръстенът не бива да минава край Инсенгард, ако има какъвто и да било начин да попречим на това. Докато вървим с носителя, Роханският пролом е затворен за нас. Колкото до другия път, не разполагаме с толкова време. Подобно пътешествие може да ни отнеме цяла година и ще минем през много пусти и лишени от подслон области. Ала те няма да са безопасни. Бдителните погледи на Саруман и враговете са насочени към тях. Когато си идвал на север, Боромире, в очите на Врага си бил само един залутан Скиталец от Юга, дреболия за него — умът му е бил зает с преследването на Пръстена. Но сега се завръщаш като участник в Отряда на Пръстена и докато оставаш с нас, над тебе тегне заплаха. Опасността ще нараства с всяка левга, която изминаваме на юг под открито небе. След открития опит да минем планинския проход нашето положение стана още по-отчаяно. Почти не виждам надежда, ако не побързаме да изчезнем от поглед за известно време и да прикрием дирите си. Следователно съветвам да не минаваме нито над планините, нито покрай тях, а под тях. Във всеки случай това е пътят, който Врагът най-малко би очаквал да поемем.