Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
За Гандхара, а и за цяла Северна и Средна Индия II в. очевидно е век на икономически напредък, на силно търговско и светско общество, което не може да не заяви своята мощ и нараснало влияние в социалния живот. То е привличано повече от мирски радости, отколкото от монашеска ревност, макар да не е чуждо на религиозните идеали за крайно освобождение. Израз на такова светоразбиране са редица образи, в това число даже на бодхисаттвите. Малко далеч от общата представа за един свят мъж, отхвърлил света на земните радости и отдаден на висока духовна мисия, е един бодхисаттва, изобразен в цял ръст и богато украсен с атрибутите на заможното светско съществуване: дълга накъдрена коса, мустаци, разкошни огърлици, сандали и богато благо-родническо облекло.
Изкуството на Гандхара, което намира израз в многобройни монументални образи, стенописи в будистки манастири, изображения върху предмети от аристократичния бит, продължава да се развива и през следващите столетия дълго след като империята на Кушаните престава да съществува, и вписва една от най-забележителните страници в историята на индийското изкуство. Другата, както споменахме, е написана от Матхура.
Разположен недалеч от Делхи, на същата свещена река Ямуна, този град е религиозен център от по-ранно време. Джайнистите създават тук своя среда и дейността им продължава наред с тази на будистите през периода на Кушаните и на Гуптите. Градът е известен като родно място на бог Кришна и е особено притегателен за индуистите. Според някои изкуствоведи майсторите тук, школувани в джайнисткото изкуство, създават скулптурен образ на Буда преди Гандхара. Отличаващите се с големи размери изображения на якши и други народни божества, създадени тук, имат доста по-ранен произход и вероятно са повлияли върху създаването на образа на Буда — стоящ и лежащ. Още по-убедителен изглежда доводът, че независимо от Гандхара иконен образ на обожествения учител се създава в Амаравати, Южна Индия.
Нудистката скулптура от кушанския период на Матхура включва много стоящи фигури на якшини, които на пръв поглед не се различават от създадените към споменатите вече ступи, но са по-живи, обвеяни от сластна тръпка и жизнерадостни. Те се отличават с характерната за тази школа фронталност.
Мъжките фигури на якша се оказват твърде удобни за трансформиране и обслужване на будисткия култ и скоро стават изходен образец за създаване на многобройни икони на бодхисаттви. Особено ярък пример за преобразяване на популярния дух на плодородието в състрадателен будистки спасител е една статуя на бодхисаттва Майтрея от средата на II в. Фигурата е все още на якша, но към нея са прибавени детайли, които я поставят в ролята на бодхисаттва — голям нимб, благославящ жест, характерен съд за вода, загатващ бъдещия Буда.
От същото време е една седяща фигура на Буда, смятана за съвършен образец на кушанската скулптура от Матхура. Издялана от червен пясъчник, фигурата седи върху поддържан от лъвове трон. За разлика от повечето фигури от Гандхара, демонстриращи силно чуждо влияние, този Буда е облечен като истински индиец в прозрачна муселинова дреха, покриваща едното му рамо и събрана в изящни гънки по лявата ръка. Позата на йога, благославящата и покровителстваща ръка в абхая-мудра, дървото бодхи и редица още символи на будистката вяра изграждат образ, който се запомня и който ще бъде многократно пресъздаван.
III в. е време на големи промени в Централна Индия, които довеждат до падането на Андхрите и до драстично отслабване на Кушаните. Кушанският стил на Матхура обаче остава и довежда до най-високото развитие на будистката икона през т.нар. „златен век“ на Гуптите. А всички споменати школи оставят освен статуи на Буда голямо количество други скулптури и релефи, които са неоценима основа за разцвета на изобразителното изкуство от следващия период.
Индийците с гордост наричат този период класически. В политическо отношение това е време на ново обединение на страната под скиптъра на една местна династия по примера на Мауриите. Тя съществува около два века и достига своя разцвет при Чандрагупта II (375 — 415 г.), а връх на нейното културно осъществяване е великият писател Калидаса. През този период са създадени едни от най-ранните запазени стенописи в будист-ките скални манастири в Аджанта, голямо развитие получават архитектурата и пластиката.