Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Тъкмо през този период се полага истинското начало на онази уникална за индийското изкуство традиция — изграждане на цели комплекси от скални храмове — чайтии и манастири — вихари. Най-много от тези светини — двадесет и девет, построени в различно време и от различни изповедания — са намират в Аджанта, Западна Индия.
Един от най-интересните паметници от периода на Шунга е будистката чайтя в Бхаджа. Тя е един от първите опити да се създаде голяма зала в скала. Във вътрешността й се намира гладко полирана ступа. Преддверието е украсено с големи релефи, а върху външната страна на скалата е изсечена украса, изобразяваща многоетажно здание. Такава имитация на външната архитектура е характерна за скалните храмове и от по-късно време. Главна черта на фасадата на чайтиите е огромната входна арка във форма на конско копито, заострено в горната си част и като че ли пробиващо скалата над входа. Интересно е, че особената форма на тази арка прозорец се вижда като скулптурен мотив върху кулите на средновековните градени храмове.
Скалните храмове не са толкова постройки, колкото грандиозни скулптурни творения. Те не са и изкуствени пещери в собствения смисъл, макар да се свързват с аскетски обиталища. Човек трябва да си представи не само огромния труд за тяхното издълбаване, но и търпеливата работа по оформяне на архитектурните елементи и скулптурните детайли, стигащи до най-дребни подробности.
Вихарите, или манастирите, издълбавани също в скалите в близост до храмовете, са обикновено квадратни зали, до които се достига през преддверие или веранда, заобиколени са от малки килии за монасите, изсечени по-дълбоко навътре. Тук посветените живеели и медитирали в близост до храма, където пък изпълнявали предписаните ритуали. Преддверията на килиите често били украсявани със скулптурни изображение по мотиви от митологията.
Недалеч от Бомбай, в Карли, се намира най-известната скална чайтя, датирана към края на I в. пр.н.е. и принадлежаща всъщност към следващия период от развитието на изкуството. Пропорциите на самото помещение тук, както и стенните релефи и скулптурните групи, увенчаващи колоните, се оценяват много високо. Подходът към нея, фасадата като цяло и входът, макар накърнени от неугледно съвременно светилище и значително увредени, издават голяма творческа мощ, а самата зала — изключително изящество. От двете страни на вестибюла към централния вход са разположени релефи, замислени като дарителски фигури, но изпълнени като възхвала на истинската същност на човешкия живот, като въплъщение на виталната сила, която е сила на природата и Земята и която напира във всичко. Тук отново е налице своеобразно изображение на якша и якши — фигури, развити вече в много популярната в по-късното изкуство еротична двойка, митхуна, символ на женското и мъжкото начало в сътворението.
Забележително място в изкуството от времето на Шунга заема откритата ступа в Бхархут — един от най-ранните паметници на Индия. За съжаление нейната куполна част е изцяло разграбена за строителен материал. Тя е заобиколена от каменна ограда с релефи, над която се издигат четири врати. Те именно, доколкото са запазени, придават голямата ценност на паметника, който е смятан за „библиотека“ на будистката митология и образец на ранните иконографски мотиви на будизма. Релефите пресъздават многобройните раждания на Буда и важните моменти от неговия живот като Ша-кямуни. Самият той обаче не се вижда никъде. В съгласие с възприетата през ранния будизъм практика той е представен чрез популярната тогава символика — колелото, символизиращо първата проповед и разпространението на вярата, дървото на просветлението — бодхи, ступата — символизираща паранирвана, конят без ездач — напускането на бащиния царски двор, стъпките — предаващи мисията му на духовен чакравартип и др. Особено налагащи се със своята изисканост са пазителите на вратите — якшите.
Шунга властвували малко повече от сто години и през по-голямата част от времето воювали. Междувременно в западната централна част на страната възниква друг народ, сатавахана, известен по-късно като андхра. До II в. андха достигат своя апогей и успяват да се наложат над Централен Декан от единия до другия бряг, като поставят под контрол богатите търговски пътища и пристанища. Това им дава възможност да организират строителство, да подпомагат и покровителствуват изкуството. Техният най-забележителен принос е в развитието на будистката ступа, достигнала сега своя връх на изящество и великолепие. Най-яркият пример за това е ступата в Санчи, недалеч от Бхопал. Полусферичният купол, изграден от тухли, е поставен върху кръгъл цокъл с диаметър тридесет и един метра с тераса, служеща за култов обход; от южната страна на терасата се изкачва стълба. Около ступата се издига масивна каменна ограда. Но най-важната особеност на паметника са четирите каменни врати, които са покрити с великолепни релефи. Те са високи над 10 метра. Строежът им бил започнат в края на I в. пр.н.е. и завършен през първите десетилетия на новата ера. Тук присъствието на Буда е все още представено символично — празни тронове, стъпки, чадъри. Духовете на земята също присъствуват и са най-красивите неща сред скулптурата на паметника. По-малко от сто години ги делят от тези в Бхархут, но са изпълнени с повече живот и лекота.