Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Оформеният преди това индийски идеал за телосложение, свойствен най-вече за фигурите на якшините, се изявява тук с пълна сила. Широки, масивни, тежки бедра, които поддържат пояс, дълбок пъп, лишено от окосмяване, но подчертано лоно, закръглени, твърди гърди, разположени близо една до друга, шия, пресечена с три гънки — това е идеалът, закрепен в литературата и следван чак до навлизането на западното културно влияние в Индия. Този идеал се разпространява даже върху мъжкото тяло, което се изобразява не мускулесто, а с меки и закръглени форми.
Ритуалното обхождане на ступата било изпълнявано, като към ограденото пространство се минавало от източната страна и се вървяло по посока на часовниковата стрелка. Посоката отговаряла на движението на Слънцето и поставяла поклонника в хармония с Космоса. Неговото общуване със ступата било в действителност доближаване на неговото тяло до гигантската три-делна мандала или свещената диаграма на Космоса, която бавно и систематично го пренасяла от предметния свят към света на духа.
В Санчи древната погребална могила изцяло е трансформирана в „световна планина“, ориентирана с четирите си врати към четирите посоки на света. Тройният каменен чадър, символ на-трите скъпоценности, излизащ от самия център на сферата, израства като свещено дърво към небето и съединява като ос небесните сили с плодородната земя. В самия център на масивната полусферична маса, наричана „яйцето“, и точно под чадъра се намира мястото, където се съхранява реликвата, известна като семето (зародиша). Разкопки в някои ступи показват, че вътрешната конструкция понякога има формата на колело или свастика, скрита от погледа, но упражняваща своята магическа сила върху цялата постройка като мандала.
Ступата в Санчи не е единственият образец на изкуството от периода на Андхра. Най-голямата по размери и най-великолепна е тази в Амаравати. Тук се създава един от главните стилове в индийската скулптура и школата в Амаравати се разглежда от някои специалисти като най-добрата.
Тъй като предстои да преминем към други форми на индийското изкуство, ще посочим, че индийската ступа заедно с будизма е пренесена под една или друга форма в други страни на Азия, където тази религия се разпространява. В Бирма тя се явява като заострена пагода, в Китай — като пагода във вид на наслагваща се кула, в Индонезия — като „световна планина“.
Със западането на Андхра в централната и южната част на страната започва да доминира реформиращият се брахманизъм. В същото време на север настъпва период на нова политическа обстановка и ново интересно развитие на изкуството.
Гърците, останали след Александър, се закрепват в Бактрия между река Оксус, днешната Аму-Даря, и Хиндукуш. През I в. пр.н.е. те постепенно са покорени от номадски племена. Първи идват скитите, или както индийците ги наричат шаките. Скоро след това идват но-мади от Южна Монголия, Юе Джи. Те са част от номадски орди, които дълго време притискат западните граници на Китай, но накрая били спрени и отблъснати след издигането на великата стена.
В Бактрия Юе Джи се научават да използуват гръцката азбука и, както се вижда по-късно, са подложени на силно гръцко влияние. През I в. пет племена се обединяват в племенен съюз и още в първите години на века идват в Гандхара и установяват своя двор в Кабул. Така те стават владетели на северозападната част на Индия, известни като Кушанска династия. Тази династия достига върха на своето развитие при император Канишка, когато империята се разпростира от Гандхара и Кашмир на север до Санчи на юг и Бенарес на изток. Пешавар и Матхура били столици по време на управлението на този владетел. При възкачването си на престола императорът станал господар на процъфтяваща държава, контролираща мрежа от търговски пътища, кръстосващи Азия. Тъкмо по това време римската търговия с Азия била силно развита и Великият копринен път, опасващ една четвърт от земното кълбо, докарвал лукса от Китай до Рим. Но на този път стояли партяните, които постепенно ставали все по-враждебни към Рим. Така планинските проходи и западните пристанища на Индия станали главен път към Европа. Авантюристи и занаятчии кръстосвали по тях в търсене на печалби. Това повлияло не само на бъдещата култура на Индия, но и на Азия. Будистката църква, която никога не била единна, се разделя окончателно на двете известни секти. По-простата форма на будизма — Хинаяна, адресирана главно към монаси, постепенно била изпреварена от по-сложната и по-хуманистична вяра Махаяна, обърната към най-широки слоеве от населението. Новата будистка църква се нуждаела от икона, от образ на божество. Буда до това време бил вече обожествен, но го изобразявали със символи. Отсега нататък той щял да бъде изобразяван в безброй човекообразни форми.