Древноиндийската култура

През XI и XII в. властта на Чола се простира не само върху обширни територии на полуострова, но и над Цейлон, Бирма, Малая и Суматра. Периодът на тази династия е време на разцвет на Южна Индия и с право може да се каже, че тъкмо тогава в южната половина на страната се формират черти, които и до днес определят нейния външен облик. Издигат се много храмове, които стават средища на богат религиозен и културен живот, а част от тях се превръщат в храмови градове. Архитектурният стил на Чола е всъщност продължение и развитие на стила на Палава, който сега придобива големи мащаби и разпространение. Към храмовете се прибавят дворове и големи огради, строят се обособени зали и мощни високи врати с кули. Грандиозната кула (гопура) става отличителен белег на южно-индийската храмова архитектура. Етажите се издигат един над друг в постепенно стесняваща се нагоре кула, завършваща с бъчвообразен свод. Повечето южноиндийски храмове са посветени на Шива. Фигурните орнаменти по тях се отличават с прецизно художествено изпълнение. Със засилване могъществото на владетелите се затвърдява увлечението по по-големи обеми, пищност и помпозност, а също и към прекалено изобилие на фигурната украса на храмовете. Често това става за сметка на художественото съвършенство.

Към средата на XIII в. Чола били изместени от своите отколешни врагове Пандя. През следващите столетия се издигат други династии, но ревностното отношение към храмовото строителство остава. Последната проява на забележителна храмова архитектура на юг е храмовият град Мадурай, известен от много пътеводители и специални издания.