Вълците от Кала

Еди се наведе към нея и прошепна:

— Веднъж извадих такова зелено нещо от носа си.

— Не бъди гаден, скъпи.

Еди и Джейк я оставиха да води пазарлъка и тя с удоволствие се зае. Тук направи всичко възможно да ги одруса, но Еди предполагаше, че в това няма нищо лично, а е, обичайна практика на търговеца (или може би свещено призвание). Явно все пак умееше да преценява настроението на клиентите си, защото когато свършиха с покупките, се беше отказал да им натяква за щяло и нещяло. Това не му попречи да измери монетите им на специална везна и внимателно да огледа гранатите на Джейк на светлината и да откаже единия (който изглеждаше досущ като останалите).

— Колко още ще останете тук? — попита небрежно, след като прибра парите.

Наблюдаваше ги изпитателно и Еди не изпита дори капка съмнение, че каквото и да кажат, още преди мръкване ще достигне до ушите на Айзенхарт, Овърхолсър и другите важни клечки.

— Ами, зависи какво ще видим — отвърна Еди. — А пък то зависи от онова, което хората ни покажат, не мислиш ли?

— Така е — съгласи се Тук, но явно нищо не разбираше.

В магазина се бяха събрали вече петдесетина души и повечето просто зяпаха. Усещаше се напрежение. На Еди това много му харесваше. Не знаеше дали така трябва, но му харесваше.

— Зависи и от желанието на хората — добави Сузана.

— Аз ще ти кажа какво искат, мургавелке! — пискливо заяви Тук. — Искат спокойствие, това искат! Искат градът да продължи да съществува и след като вие четиримата…

Сузана хвана търговеца за палеца и го изви. Направи го изключително чевръсто. Джейк се съмняваше дори двама трима от най-близките посетители да са забелязали, но Тук пребледня като платно и очите му се изцъклиха.