Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Да, и ми разказа легендата за Господарката Оризия и Сивия Дик.
— Хубава приказка — отбеляза Заля.
— Така е. Ще говоря направо, сай. Готова ли си да се присъединиш към нас с чинията си, когато му дойде времето?
Тян се ококори. Отвори уста и пак я затвори. Погледна жена си, сякаш е получил велико прозрение.
— Да — отвърна Заля.
Тян пусна сбруята на земята и прегърна жена си. Тя се притисна до него за момент, после пак се обърна към Роланд и приятелите му. Стрелеца се засмя. Еди почувства леко замайване, както винаги в такива случаи.
— Добре. Ще научиш ли Сузана да хвърля?
Заля замислено погледна гостенката:
— Ще се справиш ли?
— Не знам — отвърна Сузана. — Толкова ли е наложително, Роланд?
— Да.
— Кога, Стрелецо? — попита Заля.
Роланд се замисли:
— След три-четири дни, ако всичко върви добре. Ако не и се удава, ще ти изпратя Джейк.
Момчето подскочи.
— Мисля, че ще се справи — продължи Роланд. — Не съм виждал стрелец, който не може да усвои ново оръжие за няколко дни. Трябва да имам поне един, който може или да хвърля чиния, или да стреля с ба, защото четиримата имаме само два револвера и един пистолет. Освен това чинията ми харесва. Много ми харесва.
— Ще я науча на каквото мога — обеща Заля и смутено погледна Сузана.
— Тогава след девет дни ти, Маргарет, Росалита Муньос и Сейъри Адамс ще дойдете у Стареца и ще покажете на какво сте способни.
— Имаш ли план? — попита с надежда Тян.
— Тогава вече ще имам.
Тръгнаха към града в редица, един до друг, но когато Източният път пресече друг, опънал се от север на юг, Роланд се отдели от спътниците си.
— Тук ще ви оставя за малко. — Посочи на север към хълмовете. — На два часа оттук е селището, наречено от скитащите хора Манихейска Кала. Там ще се срещна с Хенчик.
— Техния дин — отбеляза Еди.
Роланд кимна:
— В планината на около час от манихейското селище има няколко изоставени мини и много пещери.
— Мястото, което посочи на картата на близнаците Тавъри, това ли? — попита Сузана.
— Не но и то е наблизо. Сега ме интересува една пещера, която наричат Портала. Ще чуем за нея довечера, когато Калахан довърши разказа си.
— Той ли ти го каза, или е предчувствие? — поинтересува се Сузана.
— Знам от Хенчик. Говорихме за нея снощи. Разказа ми и за отеца. Мога да ви предам какво ми каза, но по-добре да го чуем лично от Калахан. Във всеки случай пещерата е много важна за нас.
— Това е пътят за връщане, нали? — обади се Джейк. — Мислиш, че през нея ще можем да се върнем в Ню Йорк.
— Нещо повече. Мисля, че с Черната тринайсетица ще можем да отидем, където и когато си поискаме.
— И в Тъмната кула ли? — прошепна Еди.
— Не знам, но се надявам, когато Хенчик ми покаже пещерата, да разбера повече. През това време вие тримата имате малко работа в магазина на Тук.
— Така ли?
— Да.
Роланд бръкна в торбичката си и извади кожена кесия, която останалите не бяха виждали досега.
— Имам това от баща ми — обясни разсеяно. — То е единственото, което пазя от времето, когато с другарите ми отидохме в Меджис.
Останалите погледнаха кесийката със страхопочитание. Този предмет трябваше да е на повече от сто години. Роланд я отвори, погледна вътре и кимна:
— Сузана, дай си ръцете.
Тя събра длани и Стрелеца изсипа в тях десетина сребърни монети.
Кесийката се изпразни.
— Еди, дай си ръцете.
— Ъ… Роланд, вътре май не остана нищо.
— Дай си ръцете.
Еди вдигна рамене и се подчини. Роланд вдигна кесийката и изсипа в дланите му дузина жълтици.
— Джейк?
Джейк протегна ръце.
Ко наблюдаваше с интерес от джоба на пончото. Този път от кесийката изпаднаха половин дузина бляскави скъпоценни камъни.
Сузана ахна.
— Обикновени гранати — обясни Роланд; звучеше почти виновно. — Доколкото ми е известно, тук са законно платежно средство. Не е кой знае какво, но мисля, че ще задоволят нуждите на едно момче.
— Страхотно! — възкликна Джейк. — Благодаря! Много, много!
Тримата се втренчиха удивено в празната кесийка; Роланд се усмихна:
— Повечето магии, които владеех, вече са се изгубили, но пак ми остава нещо. Като утаени листа на дъното на чайник.
— Има ли още нещо? — поинтересува се момчето.
— Не. След време може пак да се появи. Това е растяща кесия.
Роланд я прибра в торбата си, извади малко от тютюна на Калахан и сви цигара.
— Идете в магазина. Купете каквото ви хареса. Нови ризи например; и една за мен, ако ви е угодно. После излезте и седнете отпред като обикновените граждани. Сай Тук с удоволствие би видял гърбовете ви, докато се отдалечавате на изток към Тъндърклап, но няма да ви изгони.