Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Стрелеца долови тревога в гласа на момчето, но разочарованието го порази. Той се обърна на седлото, отвори уста, но си даде сметка, че оправданията му ще прозвучат смешно, и пак я затвори. Вместо да се оправдава, реши да каже истината:
— Не знам какво да правя. Ако знаеш, ти ми кажи.
Момчето силно се изчерви и Роланд осъзна, че е приело думите му за подигравка. Че му се сърди. Тази липса на разбиране го плашеше.
„Той е прав — помисли си Стрелеца. — Ка-тетът наистина се разпада. Боговете да са ни на помощ.“
— Не се цупи. Чуй ме, моля — чуй ме добре. В Кала Брин Стърджис Вълците скоро ще дойдат. В Ню Йорк Балазар и неговите „джентълмени“ скоро ще се появят. Дали бебето на Сузана ще изчака, докато разрешим тези проблеми? Не знам.
— Дори не и личи, че е бременна — промълви Джейк; руменината му понамаля, но той не вдигаше глава.
— Наистина не личи. Гърдите и са леко наедрели, може би и бедрата и, но това са единствените признаци. Затова имам надежда. Трябва да се надявам, ти също. Защото освен Вълците и проблемите в твоя свят остава въпросът с Черната тринайсетица. Мисля, че знам какво да правя с нея, но трябва пак да говоря с Хенчик. И да изслушаме края на историята на отец Калахан. Да не възнамеряваше да съобщиш истината на Сузана?
— Ами…
— Виждам, че си го помислил. Откажи се. Ако друго освен смъртта може да разтури ка-тета ни, то е това. Ако и кажеш без мое позволение. Аз съм твоят дин, Джейк.
— Знам! — изкрещя момчето. — Мислиш ли, че не го разбирам?
— Мислиш ли, че ми харесва? Знаеш ли колко беше лесно преди…
Роланд замълча, ужасен от онова, което замалко щеше да каже.
— Преди ние да се появим — завърши мисълта му Джейк. — Знаеш ли какво? Никой от нас не е дошъл тук доброволно.
„Никой от нас не е умрял доброволно“ — искаше му се да добави.
— Джейк…
Стрелеца въздъхна, вдигна ръце и отново ги отпусна. Вече приближаваха завоя, зад който се намираше стопанството на Джафърдс.
— Мога само да повторя, каквото казах: когато не си сигурен какво да правиш, остави всичко на ка. То ще нареди всичко. Когато човек не е сигурен, почти винаги взема грешното решение.
— На това в Ню Йорк му викаме кръшкане. Решение, което не дава отговор на въпроса, а само оправдава каквото си си наумил.
Роланд се замисли. Стисна устни:
— Ти ме помоли да разреша проблема ти.
Джейк кимна плахо.
— Ето какво ще ти кажа дан-дин. Първо: тримата, аз, ти и Еди, ще поговорим ан-тет със Сузана преди появата на Вълците и ще и разкажем всичко. Че е бременна, че почти със сигурност носи демонично дете в утробата си, а в главата — друга жена, наречена Мия, която е негова майка. Второ: забранявам да засягащ този въпрос, докато не дойде време да и кажем.
Джейк се замисли. Лицето му просветна.
— Наистина ли?
— Да! — Роланд прикри обидата си от този въпрос; все пак добре разбираше момчето. — Обещавам и се кълна, че така ще направя. Приемаш ли?
— Да! Приемам!
Роланд кимна:
— Взимам това решение не защото съм убеден в правотата му, а защото ти си убеден, Джейк. Аз…
— Чакай малко — прекъсна го Джейк и усмивката му помръкна. — Не се опитвай да хвърлиш цялата отговорност върху мен. Аз никога…
— Стига глупости — сряза го Роланд с хладния тон, който рядко използваше. — Ти поиска да вземеш участие в решението. Допуснах го, трябваше да го допусна, защото ка повелява да зачета мнението ти. Ти ме принуди, като постави под съмнение решението ми. Ще отречеш ли?
Джейк пребледня, изчерви се и пак пребледня. Изглеждаше уплашен. Мълчаливо поклати глава.
„О, богове — помисли си Роланд. — Мразя тези разговори. Отвратително е.“
Той продължи по-тихо:
— Не, ти наистина не дойде доброволно. И аз не съм искал да ти отнемам детството. При все това вече сме стигнали дотук и ка ни гледа и ни се присмива. Трябва да изпълним волята му или да загинем. Джейк сведе глава и прошепна:
— Знам.
— Според теб Сузана трябва да знае. Аз, от друга страна, не знам какво да правя. Когато един знае, а друг — не, онзи, който не знае, трябва да се подчини, а другият — да поеме отговорността. Разбираш ли ме, Джейк?
— Да — прошепна момчето и докосна челото си с юмрук.
— Добре. Да оставим сега тази тема. Ти имаш силна интуиция, момче.
— Иска ми се да нямах!
— Както и да е. Можеш ли да проникнеш в нейните мисли?
— Да. Не го правя нарочно, но понякога се случва. Долавям откъси от песни, които си тананика наум, или мисли за апартамента и в Ню Йорк. Той и липсва. Веднъж си помисли: „Да можех да прочета онзи роман от Алън Дръри в библиотеката.“ Този Алън Дръри сигурно е бил известен писател по нейно време.