Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
— Имам ли наистина влияние над теб? — попита Кризания вече тихо, без да се опитва да освободи ръката си от него. Гласът й потрепваше от радост. — Да се надявам ли, че си прозрял правотата на Църквата и…
— Правотата на тази Църква? — попита Рейстлин и гласът му отново стана злъчен и присмехулен. Сетне той отдръпна бързо ръката си, облегна се на стола, прибра полите на черната си мантия и погледна Кризания с подигравателна усмивка.
Страните на младата жрица леко се зачервиха от смущение, гняв и чувство за вина, а сивите й очи помръкнаха и придобиха тъмносин оттенък. Сетне руменината се простря върху устните й и изведнъж тя стана необикновено красива, нещо, което Рейстлин неволно забеляза. Тази мисъл го подразни изключително много и той побърза да я пропъди, защото тя лишаваше ума му от необходимата съсредоточеност.
— Зная за съмненията ти, Кризания — заговори той изведнъж. — Зная какво те е впечатлило. Открила си, че Църквата се занимава повече с управлението на света, отколкото с призванието си да учи хората на добродетелите, завещаните ни от боговете. Забелязала си двойните игри на свещеническия клир, политиканстването, харченето на пари за показни прояви, вместо с тях да бъдат нахранени бедните. Ти смяташе да защитиш Църквата, когато се върнеш, да разкриеш, че други са предизвикали справедливия гняв на боговете и са ги накарали да запратят огнената планина върху онези, които се отрекоха от тях. Ти искаше да намериш доказателства за вината… на магьосниците може би.
Руменината на Кризания стана още по-силна. Тя не издържа на погледа му и извърна лице, но болката и унижението й бяха очевидни.
А Рейстлин говореше все така безмилостно:
— Времето на Катаклизма е близо. Праведните свещеници вече напускат страната… Да, не знаеше ли това. Твоят приятел Денубис, вече не е тук. Ти, Кризания, си единствената истинска жрица, която е останала.
Кризания се вгледа в Рейстлин потресена.
— Това е… невъзможно — прошепна тя. Очите й обиколиха залата. И тогава за първи път дочу разговорите на хората наоколо. Те обсъждаха последните Игри, разпределението на обществените фондове, походите на армиите и най-ефикасните начини да бъде покорена една размирна страна. И всичко това в името на Църквата.
И сетне, сякаш за да задуши грубите звуци, в душата й се разнесе сладкия, мелодичен глас на Царя-жрец. Царят-жрец бе все още тук. Извръщайки гръб на мрака, тя насочи взор към светлината и вярата й, отново силна и чиста, се издигна, за да я защити. Кризания погледна хладно към Рейстлин.
— В света все още има доброта — каза тя непреклонно. Сетне се изправи и понечи да тръгне. — Докато се управлява от този свят мъж, който несъмнено е благословен от боговете, аз няма да повярвам, че Църквата е предизвикала гнева им. Причината е по-скоро в света, който не се е вслушал в посланията й — продължи да говори тя, тихо и разпалено. Рейстлин също бе станал и без да я изпуска от поглед, пристъпваше бавно към нея.
Увлечена от защитната си реч, Кризания като че ли не забеляза това:
— Или в това, че е пренебрегнал Царя-жрец! Той сигурно ще предвиди угрозата! Може би дори и сега се опитва да предотврати катастрофата! И умолява боговете да имат милост!
— Виж този мъж — прошепна Рейстлин. — „Благословеният“ от боговете.
Магът сграбчи Кризания със силните си ръце и я застави да погледне Царя-жрец. Обзета от чувство за вина за това, че се е усъмнила и разгневена на себе си, че нехайно е позволила на Рейстлин да надникне в нея, младата жрица се опита да се отскубне, но той я стисна още по-силно, а пръстите му сякаш прогаряха плътта й.
— Гледай! — повтори магът. Разтърсвайки я леко, той я принуди да вдигне глава и да погледне право към светлината и великолепието, което обграждаше Царя-жрец.
Рейстлин почувства как тялото й започна да трепери и се усмихна със задоволство. Магът наведе напред закачулената си глава и зашепна в ухото й, като докосваше страните й с дъха си:
— Какво виждаш, Преподобна дъще?
Единственият й отговор беше един съкрушен стон.
Усмивката на Рейстлин стана още по-широка.
— Кажи ми — настоя той.
— Човек — каза със запъване Кризания, взирайки се потресена в Царя-жрец. — Просто един човек. Той изглежда уморен и… и уплашен. Кожата му е отпусната, не е спал от месеци. Светлосините му очи се стрелват ту насам, ту натам със страх… — Изведнъж тя осъзна какво бе изрекла. Чувствайки натрапчиво близостта и топлината на силното му гъвкаво тяло под меките черни одежди, Кризания се отскубна от ръцете му.