Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Е, може би не съвсем празна. Тук бяха книгите на Денубис, неговите пачи пера и дрехите му. Всичко си стоеше така, сякаш бе излязъл само за няколко минути с намерението скоро да се върне. Но духът на стаята си беше отишъл, оставяйки я студена и пуста като все още оправеното легло.
За миг светлината от коридора притъмня. Кризания почувства краката й да омекват и се облегна на вратата. И отново с усилие на волята се застави да се успокои и да мисли логично. Сетне затвори решително вратата и още по-решително тръгна по пустите коридори към стаята си.
Е, Съдбовната нощ наистина бе дошла. Праведните свещеници бяха напуснали Истар. Коледните празници почти бяха дошли. Катаклизмът щеше да започне тринадесет дни след тях. Тази мисъл я накара да спре. Слаба и премаляла, тя се облегна на един прозорец и се загледа с невиждащи очи в една градинка, окъпана от лунното сияние. Значи това беше краят на нейните планове, намерения и мечти. Щеше да бъде принудена да се върне във времето си, за да съобщи мрачно за пълния си провал.
Сребърната градина заплува пред погледа й. Бе открила Църквата, затънала в поквара, и Царят-жрец — очевидно отговорен за ужасната разруха на света. Провалила се беше дори и в първоначалното си намерение да отклони Рейстлин от пътя на мрака. Той никога нямаше да я послуша. И може би точно в този момент й се присмиваше с онзи страшен, подигравателен кикот…
— Преподобна дъще? — достигна до нея нечий глас.
Кризания бързо изтри очите си и се обърна.
— Кой е там? — попита тя и се покашля, за да изчисти гърлото си. Младата жена мигаше бързо с очи, взираше се в мрака и сетне дъхът й спря, когато от сенките изплува една фигура с черна мантия. Гласът й изневери и не можа да каже нито дума.
— Прибирах се в стаята си, когато те видях да стоиш тук — каза гласът, без да звучи нито присмехулно, нито подигравателно. Беше хладен и с цинични нотки, но в него се прокрадна и някаква особена топлина, която я накара да потрепери.
— Надявам се, че не си болна — рече Рейстлин и се спря пред нея. Лицето му беше скрито в сенките на качулката, но тя виждаше ясните му студени очи да проблясват под лунното сияние.
— Не, не съм — прошепна Кризания смутена и се извърна, надявайки се искрено, че следите от сълзите й са изчезнали. Но от това нямаше голяма полза. Умората, напрежението и собствената й слабост надделяха. Макар отчаяно да се опитваше да се овладее, сълзите отново напълниха очите й и потекоха надолу.
— Моля те, върви си — каза тя и стисна очи, преглъщайки сълзите си като горчив лек.
Обгърна я топлина, а мекотата на черната му кадифена мантия докосна голата й ръка. Усети сладкия аромат на билки и розови цветове и леко натрапчивото ухание на разложение — прилепови криле и животински черепи — онези загадъчни неща, които магьосниците използваха в заклинанията си. И сетне почувства една ръка да докосва бузата й, тънки пръсти — силни и чувствителни — изгаряха плътта й със странната си топлина.
Така и не разбра дали те избърсаха сълзите й или ги накараха да изсъхнат с горещото си докосване. След това пръстите нежно повдигнаха брадичката й и отклониха погледа й от лунната светлина. Кризания не можеше да диша, ударите на сърцето й я задушаваха. Тя продължаваше да държи очите си затворени, страхувайки се от това, което ще види, когато ги отвори. Но чувстваше стройното тяло на Рейстлин, стегнато и силно под меките му одежди, да се притиска до нейното. Усещаше и ужасната топлина…
Изведнъж младата жена поиска мракът му да я обгърне, да се скрие в него и да се утеши. Закопня топлината му да разтопи студа в нея. Протегна ръце с копнеж… и в следващия миг той бе изчезнал. Чу само шумоленето на мантията му да се отдалечава по тихия коридор.
Сепната като от сън, Кризания отвори очи. Сетне отново зарида, притискайки буза в студеното стъкло. Но това бяха сълзи на радост.
— Благодаря ти, Паладин — прошепна. — Вече знам какъв е пътят ми. И няма да се проваля!
Една тъмна фигура крачеше по коридорите на Храма. Онези, които я срещнеха, отстъпваха настрани ужасени, отдръпвайки се от гнева му, който, макар да оставаше скрит под качулката, се чувстваше съвсем ясно. Най-накрая Рейстлин достигна своя пуст коридор, отвори вратата на стаята си с разтърсващ удар и накара пламъците в камината да лумнат нагоре само с бърз поглед. Огънят забумтя към комина, а магът продължи да крачи дълго, проклинайки се мислено, докато накрая се умори. Сетне седна на един стол и се загледа в огъня с трескав поглед.
— Глупак — повтаряше си той. — Трябваше да предвидя това! — Ръката му бе стисната в юмрук. — Трябваше да се досетя. Това тяло, въпреки всичката си сила, познава онази обща за човешкия род слабост. И независимо от това колко си разумен, дисциплиниран и овладян в емоциите си, тя те очаква в сенките като някакъв огромен звяр, готов да скочи и да те разкъса. — Магът изръмжа от ярост и заби до кръв нокти в дланта си. — Все още я виждам! Виждам бялата й като слонова кост кожа, бледите й меки устни. Усещам уханието на косата й и плавните извивки на тялото й до моето!