Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
— Не! — почти изкрещя Рейстлин. — Не мога да допусна това! Не трябва да го допускам! Или може би… — В този момент мисълта му направи завой. — Ами ако я съблазня? Няма ли да увелича така влиянието си над нея. — Това хрумване беше повече от изкусително и младият мъж бе завладян от толкова силно желание, че цялото му тяло се разтрепери.
Но хладната, пресметлива и логична половина от ума на Рейстлин взе надмощие.
— Какво знаеш ти за любовта? — присмя се той сам на себе си. — Или за съблазняването? В това отношение си като дете и отстъпваш дори на недодялания си грамаден брат.
В паметта му се върнаха спомени от неговото юношество. Слаб и болнав, известен със злъчния си сарказъм и потайния си характер, Рейстлин със сигурност никога не беше привличал вниманието на жените. Не и като своя красив брат. Погълнат и отдаден на изучаването на магическото изкуство, той никога не се беше чувствал ощетен от това… или поне не много. О, да… веднъж бе направил опит. Една от приятелките на Карамон, отегчена от лесното си завоевание, бе решила, че братът-близнак на едрия младеж може да се окаже по-интересна птица. Подтикнат от подигравките на брат си и приятелите си, Рейстлин откликна на грубия флирт на момичето. Преживяването бе разочароващо и за двамата. Девойката беше щастлива да се завърне в обятията на Карамон. А Рейстлин намери доказателство за нещо, което отдавна бе подозирал — можеше да открие истински екстаз единствено в магията.
Но това ново тяло — по-младо, по-силно и до голяма степен като това на брат му — кипеше от непозната за него страст. И въпреки това, не можеше да й даде воля. „Така ще се унищожа, разсъждаваше той с хладна яснота. Това не само няма да помогне за осъществяването на целта ми, но може и да ме доведе до пълен провал. Тя е девица, чиста телом и духом. Тази чистота е нейната сила. Аз ще хвърля върху нея сянка, но все пак ще я запазя непокътната.“
Взел окончателно решение и опирайки се на опита в овладяването на чувствата си, младият маг накрая се успокои, отпусна се на стола си и зачака съня. Огънят в камината отслабна и той затвори очи. Почивката скоро щеше да възстанови отпадащите му сили.
Но преди да се унесе на стола си, в ума му с необикновена яснота неволно изплува една-единствена сълза, проблясваща под лунното сияние.
Съдбовната нощ продължаваше. Един млад дякон бе събуден от дълбокия си сън и му беше наредено да докладва на Кварат. Младежът намери свещеника-елф да седи в стаята си.
— Изпратихте ли някой да ме повика, господарю? — попита дяконът, опитвайки се да скрие прозявката си. Той изглеждаше сънлив и неспретнат. В бързината бе сложил мантията си наопаки в желанието си да се отзове колкото може по-скоро на този среднощен призив.
— Какво значи този доклад? — попита Кварат и потупа един лист хартия върху писалището си.
Дяконът разтърка очи, за да прогони съня и да вникне в значението на текста.
— О, този ли! — рече той малко по-късно. — Точно каквото е написано, господарю.
— Тук пише, че Фистандантилус не е отговорен за смъртта на моя роб! Много ми е трудно да повярвам на това.
— И въпреки това, господарю, можете сам да разпитате джуджето. След сериозно убеждаване с помощта на значителни парични средства то накрая призна, че в действителност е било наето от един лорд, упоменат в този доклад, който очевидно е бил вбесен от факта, че Църквата е отнела някакви негови земи в покрайнините на града.
— Наясно съм какво го е вбесило! — кресна Кварат. — И убийството на моя роб е точно в стила на Онигион — подмолно и задкулисно. Той не смее да ми се противопостави открито.
Кварат остана да седи, потънал в размисъл.
— Тогава защо онзи грамаден роб е извършил деянието? — попита свещеникът-елф, вглеждайки се проницателно в дякона.
— Джуджето каза, че това е било тайно договорено между него и Фистандантилус. Очевидно те са се разбрали предварително първата подобна поръчка, която дойде, да бъде поверена на роба Карамон.
— Това го нямаше в доклада — рече Кварат и се вгледа строго в младия мъж.
— Не — призна дяконът и се изчерви. — А-аз… всъщност не исках да споменавам писмено… нещо, което касае магьосника. Нещо, което той може след това да прочете…