Чародейката

ще ви кажат, че не е. Дали се е намирала в Атлантическия океан? Или в

Средиземно море? Край западния бряг на Испания или Африка, или край източния

бряг на Америка, или може би в Мексико. Дали е била на юг от Индия? Или е

заровена под Антарктика, или пък е била в сърцето на Ирландия?

Този огромен потоп от изследвания и спекулации произтича от един изненадващо

кратък текст. Всичко, което знаем за Атлантида, идва от диалозите „Тимей“ и

„Критий“, написани от Платон около 350 г. пр.н.е. Думата „Атлантида“ се използва

конкретно в „Тимей“, където тя е описана като огромна островна империя,

намираща се „отвъд Херкулесовите стълбове“, което ще рече Гибралтарския

проток между Испания и Северна Африка. Платон ни дава доста ясно описание на

Атлантида, включително пръстените от земя и вода, каналите, стените и мостовете.

Всеки мост например е описан като широк трийсет метра – подробност, която

използвах при създаването на Дану Талис в книгите от поредицата „Тайните на

безсмъртния Никола Фламел“.

Във второто произведение, недовършения „Критий“, има пространно описание на

катастрофална война, завършила с унищожаването на острова за един ден и една

нощ посредством комбинация от земетресения, вулкани и цунамита.

Смята се, че Платон е използвал за основа на своя текст история, разказана на

гръцкия законодател Солон триста години по-рано. Един египетски жрец от храма

на Нейт57 в Саис показал на Солон тази древна история, изсечена в камък. Някои

ранни гръцки писатели твърдели, че са виждали въпросните камъни, но те никога не

са открити.

Значим е фактът, че по времето на Платон малцина хора вярвали, че той описва

действително съществувало място – те смятали Атлантида за идеализиран свят,

съвършен във всяко едно отношение, преди да бъде унищожен от човешката

алчност.

За съжаление няма никакво доказателство за напредналата цивилизация на

Атлантида; въпреки това всяка година се правят нови открития за миналото на

Земята и се появяват нови свидетелства, че примитивните хора не са били

толкова примитивни, колкото си мислим. Вярно е също, че преди около десет

хиляди години, в края на последния ледников период, морето се е надигнало и е

заляло много крайбрежни селища. Скорошни изследвания с помощта на

суперкомпютри, които възпроизвеждат топенето на ледовете, показват, че

морското ниво може да се е повишило с повече от двайсет метра за двеста години.

Многозначителен е фактът, че почти във всяка култура на нашата планета има

истории за голям потоп, който опустошава света, заличава цели градове и племена

и предизвиква големи преселения на хора, бягащи от надигащата се вода. А както