Чародейката

Настъпи дълга тишина, а после Пернел отвърна шепнешком:

– Знам. А ти знаеш ли, че те обичам?

Той кимна.

– Нито за миг не съм се съмнявал в това.

– Иска ми се да ни погребат в Париж – каза изведнъж Пернел. – В същите празни

гробове, които подготвихме за себе си преди толкова много години.

– Има ли значение къде ще лежим, след като ще бъдем заедно? – попита Никола,

затваряйки очи.

– Разбира се, че не – каза тя и също затвори своите.

Върху двамата падна сянка.

Те отвориха очи и видяха, че над тях стои висок, синеок мъж, увит в дълго кожено

наметало с качулка. Слънцето грееше откъм гърба му, така че лицето му под

качулката бе в сянка. На мястото на лявата му ръка имаше блестящ метален

полукръг.

– Чудех се дали ще дойдеш – каза тихо Никола Фламел.

– Аз бях там в началото, когато ти продадох Книгата преди толкова много години и

те отправих на това велико пътешествие. Съвсем редно е да се появя и в края.

– Кой си ти? – попита Алхимика.

Мъжът с куката свали качулката си. Приклекна до Никола и Пернел, хвана ръцете

им в своите и се вгледа в лицата им.

– Познавате ме – каза той.

Никола се взря в покрито с белези и бръчки лице на младия мъж, а Пернел

посегна да прокара пръсти по брадичката му, проследи очертанията на челото му и

извивката на скулата му.

– Джош? Джош Нюман?

– Вие ме познавахте като Джош Нюман... – каза мъжът много тихо. – Но то беше,

преди да се случи това – той вдигна куката си, – което е дълга история.

– А какво стана със Софи?

– За вас е минала една нощ. За нея са изтекли почти седемстотин години, но не се

е състарила. Преживяла е много приключения през това време, но тази сутрин се

върна благополучно в Сан Франциско, при леля Агнес.

– Ами ти, Джош?

– Джош вече го няма. Сега съм Маретю. Аз съм Смъртта и съм дошъл да ви

отведа у дома. – Куката му се раздвижи, описвайки над пейката златна дъга.

Въздухът изведнъж замириса на портокали и той се усмихна. – Казахте Париж,

нали?

Лей-порталът се отвори и те се стопиха в него.

Епилог

Скъпа сестричке,

Не мога да ти обещая , че ще ти пиша често – знаеш колко съм зле с

писането, а там, където живея, няма телефони.

Исках да знаеш , че съм жив и здрав и вече свиквам с куката. Е , веднъж се

почесах по главата с нея , но това е грешка , която човек допуска само един

път. Получих няколко предложения да ми я превърнат в истинска сребърна

ръка или златна ръкавица , но честно казано , вече доста се привързах към нея.

И разбира се , тя си има някои чудесни предимства. Миналия месец я използвах , за да създам най -изумителното Сенкоцарство. Сложих в него някои страхотни

праисторически животни и добавих две луни – и, разбира се, там няма змии.

Доколкото разбирам , скоро ще заминаваш за Лондон с леля Агнес. Предай