Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
образите и звуците могат да се манипулират. Но това – той потупа по гърдите си, –
това винаги е истинско.
Без колебание посегна с лявата си ръка за Кларент, Огнения меч. Усети
трептящата топлина на старото оръжие, когато то легна в дланта му и за кратко се
зачуди откъде ли произхождат тези Мечове на силата. Няма значение, помисли си;
в бъдеще щеше да има предостатъчно време да проучи този въпрос.
С дясната си ръка посегна към Жуайоз, Земния меч, и го сложи в лявата. Той
легна върху Кларент и моментално се разсипа на ронлива суха пръст и прах.
Зацвърча, докато Огнения меч го поглъщаше.
Кларент засия, нажежен до червено, и Джош усети мириса на горяща плът.
Неговата плът.
Аурата му се заиздига от него като дим, напоен с мирис на портокали.
Той бързо притисна Дюрандал върху Кларент. Въздушния меч моментално се
разпадна на бяла мъгла и се изпари от острието.
Накрая дойде ред и на Екскалибур, Ледения меч.
Джош го вдигна с дясната си ръка. Задържа го за секунда, знаейки, че в мига,
щом ги допре, всичко ще се промени... а после се изсмя. Всичко вече се беше
променило. Беше се променило много отдавна.
Той се изправи, държейки в лявата си ръка Кларент, а в дясната – Екскалибур.
Вдигна високо двата меча и цялата пирамида зарева като гигантски звяр. После
събра ръце пред лицето си и притисна Ледения меч в Кларент. Той се разтопи сред
облак от пара, която обгърна лявата му ръка. Четирите Меча на силата – Огъня,
Земята, Въздуха и Водата – се съединиха, за да образуват пета сила – Етера. Тя
запламтя през него, изпълвайки го със знания, а със знанията дойде и необятна,
невъобразима мощ, стотици хилядолетия история и учение.
Знаеше... всичко!
Аурата му се разбушува и плътна струя оранжева светлина се устреми към
небето.
Джош погледна ръката си. И четирите каменни меча бяха изчезнали. Бяха се
погълнали един друг, превръщайки се в метална пръчка, която бавно се топеше и
се срастваше с плътта му, ставайки част от нея, огъвайки се във формата на
плоска метална кука.
Болеше го – болеше го както никога досега. Той закрещя и това, което бе
започнало като вик на болка, завърши като вик на триумф, когато вдигна
блестящата сребърна кука към небето. Можеше да усети невероятната енергия,
трупаща се в пирамидата, която я тресеше бясно и чакаше да бъде освободена.
Той щеше да разкъса този остров и да унищожи света на Древните, създавайки
едновременно с това човешкия свят.
– Сбогом, Софи – каза Джош Нюман, а после Маретю заби куката в пирамидата
под краката си. И изрече на глас последните думи, които бе видял в Сборника:
– Днес аз станах Смърт, унищожителят на светове. 54
54 Цитатът е от санскритската поема „Бхагавад Гита“, част от индийския епос „Махабхарата“. – Б. пр.
Глава 79
ПЕТЪК 8 ЮНИ
Хванати ръка за ръка, Никола и Пернел Фламел обикаляха бавно острова. Бяха
невероятно стари, всяка една от техните шестстотин години бе отпечатана върху
плътта и костите им.
На изток слънцето изгряваше и откъм Тихия океан духаше студен бриз,
разчиствайки последните остатъци от зловонната мъгла, миризмата на изгоряло
месо, обгорено дърво и разтопен камък. Въздухът отново се изпълваше с чистия
дъх на сол.
Минаха покрай кея и поеха по крайбрежната пътека, стигайки почти до мястото,
където преди по-малко от дванайсет часа бяха стъпили на острова. Пейката беше
мокра и Никола се наведе да я избърше с ръкав, преди да позволи на Пернел да
седне.
Алхимика се настани до жена си и тя се облегна на него. Той я прегърна с една
ръка, усещайки тънките £, деликатни кости под дланта си. Точно срещу тях град
Сан Франциско изникваше като призрак в зората.
– Няма ли русалки във водата? – попита Пернел.
– Без Нерей, който да ги задържи тук, те нямат причина да остават.
– Е, поне градът е още цял – каза Пернел на френски с отслабнал гласец. – Не
виждам към небето да се издига дим.
Никола погледна първо надясно, а после наляво.
– Всички мостове са здрави. Това е добър знак.
– Прометей и Нитен оправдаха доверието ни. Сигурно са оцелели – каза тя. –
Поне се надявам да е така. Тази нощ загубихме толкова много добри хора.
– Те дадоха живота си за онова, което смятаха за правилно – напомни £ той. –
Пожертваха се, за да могат другите да живеят и светът да продължи да
съществува. Това е най-великата жертва. А тази сутрин градът е още тук, така че