Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Бъди нащрек! Аз съм страшна заплаха за приятелите си. Предавам никои, други тласкам към гибел или смущавам умовете им. Защо се помайваш, Лиан? Тръгни си навреме.
Той седеше стъписан, взираше се в огъня и не смееше да вдигне глава, за да не срещне погледа й. Какво ли се бе случило току-що? Тъкмо си бе въобразил, че я е опознал, и тя преобърна представите му.
Изниза се много време. Каран не помръдваше. Пристъпът — или каквото друго я бе обсебило — стихна, но я опустоши. Струваше му се, че пропаст зейна помежду им, а не знаеше как да хвърля мост над тази бездна.
— А какво направи с Огледалото? — попита нерешително. — Каза на Раел, че е у тебе. Пак ли излъга?
Тя се присви като от плесница и в миг я налегна ужасна покруса.
— Не. Нося го. Но точно тази вечер няма да говоря за него.
И се пъхна в палатката.
29. Сред хълмовете на Банадор
Лиан се заседя до огъня насаме със съмненията си, разгневен и подтиснат. Но гнетящите го чувства се изпариха внезапно, щом осъзна колко хитроумна е била Каран, как е открила единствения изход, колко упорито се е борила да спаси и него и как е платила прескъпо за това. Кой ли я бе нападнал сега? Тенсор ли опитваше ново оръжие на духа срещу нея, или другите врагове се стараеха да я открият?
След мразовитите планини нощта тук му се струваше мека. Смъкна дрехите си и пропълзя в палатката полека, боеше се да не я събуди. Намести се на спалния си чувал и се зави с наметалото, легна на една страна и се загледа в огъня. Нещо прошумоля в листата от другата страна на поляната и пак настъпи тишина.
Малката й ръка напипа китката му и я стисна.
— Лиан, успокой ме, толкова съм уплашена…
Той протегна ръце да я прегърне и Каран опря буза в шията му.
— Какво стана?
— Нещо ме достигна отдалеч, беше още по-зле от кошмарите, но сега съм добре, няма го… Разкажи ми нещо, любими — унесено помоли Каран.
— Кое сказание искаш да чуеш?
— Което и да е.
„Искам гласа ти, думите нямат значение“.
Лиан поумува.
— Знам едно късичко и много тъжно.
— Все едно — промърмори тя.
— Това е историята на двама влюбени — Дженулка и Хенгист. — Млъкна и Каран зарови лице в шията му. — Сказание от дълбоката древност. Прекалено романтично е за моя вкус, нищо повече от развлечение, колкото да мине времето.
— Разказвай.
— Дженулка била съпруга на Федил Жестокия, тиранина на Алмадин в една далечна-далечна епоха. Федил бил същинско чудовище — грамаден, тлъст, стар и порочен. Но бил и несравнимо силен, по-злонравен и коварен от него нямало. Най-истинска радост намирал във войните, а удоволствие — в тормоза на поданиците си. Особено се наслаждавал на издевателствата над Дженулка, най-дребничката и прекрасната от трите му жени.
— Естествено — самодоволно прошепна Каран в ухото му.
— Не се знаело защо избрал тъкмо нея за съпруга, защото вече имал достатъчно синове и дъщери, които да продължат рода му, и всички те били наследили зверщината на баща си. А на Дженулка била противна дори мисълта да споделя постелята с него, защото той никога не се къпел, краката му били черни от мръсотия, имал вонящ дъх и огромен търбух. Тъй и не легнал със съпругата си, защото се бил отдал на извратени забавления. Но и това й навличало несгоди — всички придворни, синовете и дъщерите на другите две съпруги и другите две съпруги дори, й се подигравали колко е крехка, та дори Федил не я искал. И тя живеела в горест и била по-нещастна дори от най-презряната свинарка в цял Алмадин.
Лиан спря, защото дишането на Каран се успокои и притихна; той си помисли, че е заспала в ръцете му. Косата й лъхаше на зелен лимон. Докато беше жив, щеше да свързва с нея това ухание.
— Свинарка значи — шавнаха устните й до ухото му. — Продължавай.
— Дженулка свикнала да броди край река Алм в ранната утрин, когато нейната придружителка още спяла. В онези години по брега растяла гъста гора, а по поляните пасели стадата на тиранина. Сядала на тревата или на някой камък или дънер и се забравяла в копнежи за млад, хубав и изкусителен любим. Макар и тиха и свенлива, тя била страстна жена, жадувала да дарява и да получава удоволствие.
Каран се засмя гърлено.
— Така се случило, че един младеж също идвал понякога на поляните, сядал да гледа водата и гмуркането на речните птици и да размишлява. Наричал се Хенгист. Сред чираците на майстора на сребърни изделия годините му били най-малко, но талантът — най-голям. Той се отличавал с дълбочина на чувствата, обичал музиката и четенето, както и всичко красиво, но странял от компанията на другите чираци и от пошлите им забавления. Често се измъквал, за да се уединява. И ако зърнел нещо особено прекрасно, връщал се в работилницата на своя майстор и го пресъздавал от сребро. Той бил тъмнокос хубавец, не много висок, но с чудесно телосложение, пък и чист.