Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
Крал Карл Густав пръв стана от мястото си, извади собствената си писалка, вдигна я и повтори: „Перото е по-силно от меча“. Всички присъстващи повториха примера му, а Хари слезе от сцената и се върна на мястото си почти оглушен от бурните и продължителни овации. Накрая трябваше да се наведе напред и да помоли краля да седне.
Последваха нови, също толкова гръмки овации, когато Елена Бабакова излезе да приеме Нобеловата награда и кралската грамота от името на съпруга си.
Хари не беше спал предишната нощ от страх, че ще се провали. Тази нощ не спа заради триумфалния си успех.
50
На следващата сутрин Хари, Ема и Елена закусваха с краля.
— Снощи беше триумф — каза Карл Густав. — И двамата с кралицата се питаме дали бихте приели да ни гостувате няколко дни в Стокхолм. Увериха ме, че този хотел бил най-добрият в града.
— Много мило от ваша страна, ваше величество — отвърна Ема, — но се боя, че имам да ръководя болница, да не говорим за фамилния бизнес.
— А за мен е време да се връщам при Уилям Уоруик — каза Хари, — ако искам да спазя крайния срок.
На вратата се почука и се появи адютантът. Поклони се и заговори на краля.
Карл Густав вдигна ръка.
— Руфус, мисля, че ще спестим време, ако говорите на английски.
— Както желаете, сър. — Той се обърна към Хари.
— Току-що се обади британският посланик в Москва сър Къртис Кийбъл и каза, че руснаците са отстъпили и са издали двайсет и четири часови визи на вас, на съпругата ви и на госпожа Бабакова, за да присъствате на погребението на лауреата Бабаков.
— Чудесна новина — каза Ема.
— Но има условия, както е винаги при руснаците — добави адютантът.
— Какви?
— Ще бъдете посрещнати от посланика и откарани направо до църквата „Св. Августин“ в покрайнините на Москва, където ще бъде опелото. След края на службата трябва да се върнете на летището и незабавно да напуснете страната.
— Приемаме условията им — просто рече Елена, която не се беше обаждала досега.
— В такъв случай трябва да тръгнете веднага — каза адютантът. — Единственият днешен полет до Москва е след час и половина.
— Погрижете се за кола, която да ги откара до летището — каза Карл Густав и се обърна към Елена. — Съпругът ви едва ли можеше да бъде представен по-добре, госпожо Бабакова. Моля, заповядайте в Стокхолм по всяко време като моя гостенка. Мистър Клифтън, мисис Клифтън, ще ви бъда вечно задължен. Бих произнесъл реч, но трябва да хванете самолета, така че нито ще е адекватно, нито подходящо да го правя. Зарежете протокола и изчезвайте!
Хари се усмихна и се поклони, но поради различна причина.
Тримата се прибраха в стаите си и завариха багажа си вече опакован. Няколко минути по-късно ги заведоха до очакващата ги кола.
— Лесно бих свикнала с това — отбеляза Ема.
— Недей — отвърна Хари.
Когато влязоха в летището — Хари водеше Елена под ръка, — пътниците започнаха да вдигат химикалки, писалки и моливи във въздуха.
По време на полета до Москва Хари най-сетне заспа от изтощение.
Вирджиния не се изненада, когато Ейдриън Слоун ѝ се обади. Без да губи нито секунда, той заговори направо по същество:
— Сигурно знаете, че бордът поиска да поема председателския пост на „Мелър Травъл“, докато Дезмънд… отсъства, ако ме простите за евфемизма.
„Но не с неговата благословия“, искаше да отвърне Вирджиния, но премълча.
— Мис Касъл ми каза, че вие сте единствената, която знае кода на сейфа на Дезмънд.
— Точно така.
— Трябва да взема едни документи за следващото заседание на борда. Когато ходих на свиждане на Дезмънд миналата седмица, той ми каза, че са в сейфа му и че вие можете да ми кажете кода.
— Защо сам не ви го е казал? — невинно попита Вирджиния.
— Не искаше да рискува. Каза, че в килията му имало микрофони, които записват всяка негова дума.
Вирджиния се усмихна на простата му грешка.
— С удоволствие ще ви дам кода, Ейдриън, но само след като ми платите двайсетте ѝ пет хиляди паунда, които ми обещахте, за да покрия разходите си по делото срещу Ема Клифтън. Капка в морето, ако си спомням точно думите ви.
— Дайте ми кода и ще преведа незабавно цялата сума по сметката ви.
— Много мило от ваша страна, Ейдриън, но няма да рискувам втори път. Ще ви кажа кода, но само след като двайсетте и пет хиляди бъдат прехвърлени по сметката ми в „Коутс“.
Когато от банката потвърдиха, че парите са преведени, Вирджиния спази своята част от уговорката. В края на краищата правеше точно онова, което я бе инструктирал Дезмънд Мелър.