Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— Значи си чувал за историята на „Мейпъл Лийф“?
— Било е преди моето време, мадам, но всички в корабостроителницата са запознати с историята, макар че малцина говорят за нея.
— Ще те помоля за една услуга, Франк. Би ли подбрал екип мъже, на които може да се има доверие?
— Имам двама братя и братовчед, които никога не са работили за друг освен за „Барингтън“.
— Ще трябва да дойдат в неделя, когато корабостроителницата е затворена. Ще им платя двойна надница в брой и ще получат поощрителна премия в същия размер след дванайсет месеца, но само ако не съм чула нищо за станалото този ден.
— Много щедро от ваша страна, мадам — каза Франк и докосна фуражката си.
— Кога ще могат да започнат?
— В неделя следобед. Корабостроителницата ще бъде затворена до вторник, понеделник е някакъв празник на банката.
— Даваш ли си сметка, че не си ме попитал какво искам да направите?
— Не е нужно да ви питам, мадам. И ако намерим онова, което търсим в двойното дъно, тогава какво?
— Искам само останките на Артър Клифтън да бъдат погребани по християнски.
— А ако не намерим нищо?
— Тогава и за петимата това ще си остане тайна, която ще отнесем в гроба си.
Арчибалд Дъглас Джеймс Иън Фенуик, десетият граф Фенуик, пристигна предпоследен.
Когато влезе, всички станаха, за да почетат предаването на титлата на следващото поколение. Той седна при двамата си по-малки братя Фрейзър и Камбъл на първия ред, където един стол бе оставен незает.
В този момент Вирджиния тъкмо излизаше от хотел „Каледониън“, където бе закусвала с главния изпълнителен директор на „Тийчърс“. Бяха се уговорили за цената и оставаше само юристите да напишат договора.
Реши да измине пеша краткото разстояние до Бют Стрийт, уверена, че ѝ остават няколко свободни минути. Когато пристигна при офиса на „Фъргюсън, Фъргюсън и Лори“, входната врата беше отворена. Тя влезе и беше посрещната от един стажант, който поглеждаше часовника си.
— Добро утро, милейди. Ако обичате, качете се на първия етаж, където всеки момент ще започне четенето на завещанието.
— Не мисля, че ще започнат без мен — отвърна Вирджиния и тръгна нагоре по стълбите. Оживеното бърборене я ориентира в коя посока да продължи.
Когато влезе в пълната зала, никой не стана. Тя отиде до първия ред и седна на празното място между Арчи и Фрейзър. Тъкмо се настани, когато вратата пред нея се отвори и в залата влязоха трима джентълмени с еднакви черни сака и сиви раирани панталони и седнаха зад дългата маса. Вирджиния се запита дали през 1978 г. някой още носи твърди колосани яки. Да, съдружниците от „Фъргюсън, Фъргюсън и Лори“, когато четат последната воля и завещанието на шотландски граф.
Старшият съдружник Родерик Фъргюсън си наля чаша вода. На Вирджиния ѝ се стори, че го познава, после осъзна, че той трябва да е синът на човека, който я бе представлявал при развода ѝ с Джайлс преди повече от двайсет години. Същото плешиво кубе с тънък венец сива коса, същият гърбав нос и полукръгли очила. Вирджиния дори се зачуди дали очилата не са същите, които бе носил навремето баща му.
Когато часовникът зад него удари девет, старшият партньор погледна към графа и след като получи кимане, се обърна към присъстващите. Изкашля се — още една превземка, наследена от баща му.
— Добро утро — започна той с ясен авторитетен глас с лек единбургски акцент. — Аз съм Родерик Фъргюсън, старши съдружник във „Фъргюсън, Фъргюсън и Лори“. Днес с мен са други двама съдружници от кантората. Имах привилегията — продължи той, — както и баща ми преди мен, да представлявам покойния граф като негов юридически съветник и на мен се пада задачата да изпълня последната му воля. — Отпи глътка вода и отново се изкашля.
— Завещанието на графа бе съставено преди около две години в присъствието на финансов пълномощник и виконт Йънгър Леки.
Вирджиния започваше да се разсейва, но вниманието ѝ бързо се фокусира отново върху мистър Фъргюсън, когато той отвори на първата страница от завещанието и започна да разпределя оставеното от баща ѝ.
Арчи, десетият граф, който ръководеше имението през последните двайсет години, беше трогнат, че старецът му оставя две пушки „Пърди“, любимата си въдица и бастуна, оставен от Уилям Гладстон, когато гостувал във Фенуик Хол. Освен това му завещаваше верния си лабрадор Логан, но той бе умрял в деня след като господарят му беше положен в земята.
Вторият син, Фрейзър, който бе най-обикновен лорд, ръководеше почти толкова дълго имението Гленкеъри с всички ловни и риболовни права. Той получи портрет на баба си, графинята вдовица Катрин, нарисуван от Мънингс, както и сабята, носена от Колингуд[11] в битката при Трафалгар.
11
Британски вицеадмирал, поел командването в битката след тежкото раняване на Нелсън — Б. пр.