Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Дарби нито се изненада, нито се обиди от това, че Чарли нито го поздрави, нито се представи.
— Прецених, че е редно — отвърна той.
— Искам да се видя с шефа ти — заяви направо Кастило. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Разумно решение. Искаш ли да присъствам?
— Затова попитах за Сантини. Предпочитам да се заемеш с имота.
— Добре.
— Можеш ли да вземеш сержант Кенсингтън и радиото с теб? Искам да свърша каквото е необходимо час по-скоро.
— Няма проблем.
— Къде е Юнг?
— Хауъл току-що се обади. Юнг би трябвало да е на „Хорхе Нюбъри“ след трийсет минути.
— Може ли някой — или Солес, или Сиено — да го посрещне и да го охранява навсякъде, освен където си в момента, през следващите два часа?
— Тук не се ли събрахме малко повечко хора, отколкото трябва? — отвърна Дарби. — Солес ще свърши работа. Предпочитам Сиено да остане тук.
— Добре.
— Искаш ли да позвъня на нашия приятел и да му кажа, че отиваме? Боже, дори нямам представа дали е там.
— Не искам да ходя при него.
— Има ли някаква причина?
— Не искам аржентинската охрана да познае човека, с когото съм в момента.
— Ще му звънна и той ще измисли нещо. След малко ще ти се обадя.
— Кажи на Тор и Дейвидсън, че Кочиан не бива нито да напуска апартамента, нито да се обажда по телефона. За нищо на света.
— Добре. След малко ще ти звънна.
— Hola.
— Колко време ще ти трябва, за да стигнеш до къщата на нашия приятел на „Либертадор“? — попита Дарби.
— Дай ми трийсет минути.
— Той ще те чака на тротоара. Пътьом мини покрай офиса му.
— Спомена ли охраната пред него?
— Той разбра.
— Ще се чуем пак — отвърна Кастило, прекъсна разговора и се обърна към Мунц.
— Ще се преместя отзад — каза полковникът. — Когато приближиш, отбий някъде.
— Разбра ли за охраната?
Мунц кимна.
— Значи наистина работят за ДРУ.
— Някои от тях — призна Мунц. — Не знаех, че и Юнг се е върнал с теб.
— Аз го пратих обратно — обясни Кастило. — А снощи едно уругвайско ченге го е простреляло, докато се е опитвало да застреля някакъв тип, който искал да го бодне с инжекция кетамин. Онзи, както сигурно предполагаш, няма никакви документи и не може да бъде идентифициран.
— Значи са искали да го разпитат за парите. Какво друго стана в имението?
— Не е тежко ранен, Алфредо, мускулна рана на ръката. Благодаря ти, че попита.
— Ако беше тежко ранен, щеше да кажеш нещо — засече го Мунц.
Кастило поклати глава, запали и излезе на „Либертадор“. Този път се отправи към Буенос Айрес.
X
ЕДНО
Резиденция на посланика
На Съединените Американски Щати
„Авенида Либертадор“ и Кале „Джон Ф. Кенеди“
Палермо, Буенос Айрес, Аржентина
15:05, 8 Август 2005
Резиденцията на посланика бе внушителна стогодишна сграда на две пресечки от парка и грозната „модернистична“ сграда на посолството. Кастило изпълни заръката на Дарби да мине първо покрай офиса — което означаваше да отиде към посолството от Плас д’Италия. — С Мунц отново на задната седалка, спря на задния вход на резиденцията, вместо на парадния на „Авенида Либертадор“, която е с осем платна и движението е много натоварено.
Преценката на Дарби се оказа правилна. Кастило забеляза посланик Хуан Мануел Силвио на тротоара, пушеше пура и си приказваше приятелски с униформените полицаи и с наетата от посолството аржентинска охрана.
Когато Кастило даде мигач, за да покаже, че „Черокито“ има намерение да влезе в двора на резиденцията, двама от охраната бързо се приготвиха да проверят кой е.
— Hola, Carlos! — провикна се весело посланик Силвио.
Приближи се бързо до „Черокито“ и Кастило спусна прозореца няколко сантиметра. След това нареди на един от униформените полицаи да отвори вратата.
— Чаках те, Карлос — заяви Силвио. — Щом отворят, караш напред и завиваш зад ъгъла.
Нито един от полицаите не посмя да измести посланика, за да провери автомобила отвътре.
Портата се отвори и Кастило подкара, мина покрай богато украсената входна врата и зави. В същия момент се отвори някаква сервизна врата, оттам излезе Кен Лауъри, шефът по безопасността на посолството, и се приближи до джипа.
— Къде е пътникът, подполковник? — попита той.
— На задната седалка — отвърна тихо Чарли, след това повиши глас: — Имаш ли нужда от помощ, Алфредо?