Обречена на теб [bg]

Вятърът развява косите ми, докато ходя по брега, краката ми потъват в пясъка, а прибоят заличава всяка моя стъпка. Виждам пред себе си обруления от вятъра покрив на лятната къща, която Гидиън купи за двама ни. Издига се на високи подпори над прилива, а множеството ѝ прозорци гледат към океана. Чайките кръжат и пищят над главата ми, спускат се и размахват криле над водата, сякаш танцуват в соления вятър.

— Не мога да повярвам, че ще изпусна тържеството.

Обръщам глава и разбирам, че майка ми върви домен. Носи същата елегантна официална рокля, в която я видях за последен път. Толкова е красива. Направо дъхът ми спира. Очите ме болят да я гледам.

— Всички ще го пропуснем — казвам ѝ.

— Знам. А работих толкова усилено, за да го подготвя. — Поглежда към мен, до бузите ѝ подскачат кичури коса заради вятъра. — Дори успях да вмъкна някои червени акценти.

— Наистина ли?

Усмихвам се въпреки болката, която изпитвам. Мама наистина ме обича много макар и

по свой си начин. Понякога неми допада как изразява любовта си, но това нея прави по— малко стойностна.

— Червеното е твърде крещящ цвят за сватба, така че не беше никак лесно.

— Нали знаеш, че донякъде и ти си виновна за това? Ти ми купи онази червена рокля, която облякох на първата си официална среща с Гидиън.

— Тя ли те вдъхнови? — Поклаща глава. — Следващия път трябва да избереш по-мек цвят за акцент.

— Няма да има следващ път. Гидиън е моят избор. — Вдигам една мидена черупка и я хвърлям обратно във водата, откъдето е дошла. — Имаше моменти, когато не бях сигурна дали ще се справим, но вече не се тревожа за това. Ние самите бяхме най-страшните си врагове, поуспяхме да се освободим от товара, който ни тежеше.

— Предполага се, че първите месеци са най-лесни. — Майка ми минава напред с танцова стъпка и грациозно се завърта. — Ухажване. Прекрасни пътешествия, бляскави бижута…

Изсумтях.