Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
Мъчително вцепенение бе обхванало Уолфгар, вледеняващият полъх на смъртта и внезапното осъзнаване на безкрайната крехкост на живота. Дризт се бе завърнал при него, ала му бяха отнели Бруенор. Варваринът усещаше как, по-силна от радост и скръб, го залива вълна от несигурност, трагично преосмисляне на всички легенди за героични подвизи и предания за славна смърт, за които бе мечтал някога. Бруенор бе загинал храбро и достойно и разказът за огнения му скок щеше да се предава от поколение на поколение и да се пее край не едно огнище. Ала това никога нямаше да запълни огромната пустота, която младежът усещаше в този момент.
Прекосиха клисурата и се втурнаха на север — към последния тунел, който най-сетне щеше да ги изведе от мрачните сенки на Митрал Хол. Забелязаха ги в мига, в който достигнаха галерията. Дуергарите закрещяха и запроклинаха, а хрътките на мрака се разлаяха яростно и заподскачаха по ръба на бездната. Ала враговете им вече не можеха да ги хванат, нямаха и време да използват пътя, по който бяха дошли тримата приятели, и Дризт необезпокоявано навлезе в тунела, по който бе поел и Ентрери няколко часа по-рано.
Уолфгар го последва, но Кати-Бри поспря за миг на входа и обърна поглед към сивите джуджета, които се тълпяха от другата страна на пропастта.
— Хайде — повика я Дризт. — Тук вече не можем да направим нищо, а Риджис има нужда от нашата помощ.
Кати-Бри присви очи и стисна зъби, докато опъваше тетивата на магическия си лък. Сребърната стрела изсвистя във въздуха. Едно от джуджетата се строполи мъртво, а останалите панически побягнаха.
— Нищо не е това! — мрачно промълви Кати-Бри. — Ала аз ще се върна! Нека сивите псета бъдат сигурни — аз ще се върна!
Епилог
Дризт, Уолфгар и Кати-Бри, изтощени и обзети от неутешима скръб, пристигнаха в Дългата седловина няколко дни по-късно. Харкъл и останалите ги посрещнаха топло и им предложиха да останат в Бръшляновото имение колкото поискат. Ала въпреки че тримата на драго сърце биха се възползвали от възможността да си отпочинат и да се съвземат от тежките изпитания, нови пътища ги зовяха дори и в този момент.
Още на следващата сутрин Дризт и Уолфгар стояха в края на пътя, който извеждаше от Дългата седловина, яхнали бързите жребци, които магьосниците им бяха подарили. Кати-Бри бавно се приближи до тях, следвана от Харкъл, който изостана на няколко крачки след нея.
— Ще дойдеш ли с нас? — попита Дризт, макар вече да се досещаше от изражението й, че няма да ги придружи.
— Ще ми се да можех — отвърна Кати-Бри. — Ала вие ще намерите полуръста и без мен, сигурна съм. Аз трябва да изпълня една друга клетва.
— Кога? — рече Уолфгар.
— През пролетта, така ми се струва. Магьосниците се заеха с това — с помощта на заклинания вече повикаха джуджетата от Долината, както и Харбром от Адбарската цитадела. Събратята на Бруенор ще потеглят още тази седмица, а с тях ще дойдат и мнозина воини от Десетте града. Харбром ни обеща осем хиляди бойци, а и магьосниците ще ни помогнат.
Дризт се замисли за подземния град, който бе видял, докато прекосяваше долните нива и гледката на хилядите сиви джуджета отново изплува пред очите му. Дори и с всички воини от рода Боен чук и техните приятели от Долината, дори и с осемхилядната армия от Адбар и помощта на магьосниците, победата си оставаше трудна… ако не и невъзможна.
Уолфгар също се замисли за неимоверно тежката задача, с която се бе нагърбила Кати-Бри, и в ума му се прокрадна съмнение дали бе взел правилното решение. Риджис имаше нужда от него, това бе вярно, ала не можеше да изостави Кати-Бри точно сега, когато и тя имаше най-голяма нужда от него.
Младата жена разбра какво става в главата му. Тя се приближи до него и го целуна, после бързо се отдръпна.
— Свърши си работата, Уолфгар, сине на Беорнегар — каза тя. — И се върни при мен!
— Аз също бях приятел на Бруенор — възрази Уолфгар. — И аз споделях копнежа му по Митрал Хол. Трябва да съм до теб, когато тръгнеш в прослава на името му!
— Ти имаш приятел, който е жив и се нуждае от теб сега! — скара му се Кати-Бри. — И сама мога да съставя плановете за похода към Залите. Ти трябва да тръгнеш след Риджис! Дай на Ентрери да се разбере и се върни бързо. А кой знае, може и да успееш да дойдеш навреме, за да тръгнем заедно към Митрал Хол.