Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
60
_Кралско пътуване, лятото на 1483_
Посрещането, което ни оказват по пътя, при всяко спиране, ни подсказва, че сме постъпили правилно. Хората са почти обезумели от облекчение, че опасността от война е предотвратена, и че моят съпруг ни е осигурил мир. Ричард е събрал около себе си мъже, на които може да се довери. Хенри Стафорд, херцог Бъкингам, остави съпругата си от семейство Удвил у дома, за да въведе Ричард в катедралата в качеството си на велик шамбелан на Англия. Джон Хауард, който превзе отново флота на Ривърс за нас, става новият херцог Норфолк — първи от рода Хауард и запазва корабите, които е завоювал; той е лорд-адмирал. Моят сродник граф Нортъмбърланд е посочен за управител на северните провинции за срок от една година. Пътуваме без охрана, сигурни в знанието, че в Англия няма никой, който да не ни приема с отворени обятия. Враговете ни са мъртви или затворени в убежище, момчетата Ривърс са на сигурно място в Тауър. А във всеки град, където отсядаме — Рединг, Оксфорд, Глостър — организират шествия с живи картини и празненства, за да ни приветстват и да ни уверят в предаността си.
Семейство Ривърс са си навлекли такава омраза, че хората биха приели почти всеки достатъчно силен владетел на мястото на едно момче, чието семейство е готово да погълне Англия. Но, което е още по-добре, хората отново имат на трона Плантагенет — моя съпруг, който толкова прилича на своя обичан баща и съименник, чийто брат избави страната от спящия крал и лошата кралица, и който сега я избавя отново от друга амбициозна жена.
Никой дори не пита за момчетата, които сме оставили в Тауър. Никой не иска да си спомня за тях или за майка им, която още се цупи в мрака на убежището. Сякаш цялата страна иска да забрави, че е имало месеци на страх от бъдещето, и седмици, когато никой не знаеше кой ще бъде крал. Сега имаме крал, коронясан пред погледа на хората и помазан от Бог, и той и аз яздим из Англия в самия разгар на лятото, правим си пикници под дърветата, когато слънцето напича, и влизаме в красивите градове на Англия, където ни посрещат като спасители.
Само един човек ме пита за момчетата Ривърс, изоставени в безмълвния Тауър, пита за майка им в нейното убежище само на три мили по-нагоре по реката. Сър Робърт Бракънбъри, сега назначен за началник на лондонската борса и комендант на Тауър, е натоварен с отговорността да ги пази. Той е единственият човек, който ме пита с безцеремонния си йоркшърски маниер:
— Е, какво ще стане с копелетата на Ривърс, ваша светлост? Сега, когато ги задържахме и са поверени на мен?
Той е честен човек, и аз бих му се доверила почти за всичко. Хващам го подръка, докато влизаме във вътрешния двор на красивия колеж в Оксфорд.
— Те нямат бъдеще — казвам му. — Не могат да бъдат нито принцове, нито дори обикновени мъже. Ще трябва да ги задържим завинаги затворени. Но съпругът ми знае, както зная и аз, че те вечно ще представляват опасност за нас. Ще представляват опасност чрез самото си съществуване. Ще бъдат заплаха за нас, докато са живи.
Той прави пауза и се обръща към мен. Откритият му поглед среща моя.
— Бог да ви е на помощ, нима бихте желали смъртта им, ваша светлост? — пита той простичко.
Поклащам глава в мигновен пристъп на отвращение.
— Не мога да желая това — казвам. — Не и смъртта на две момчета, на две невинни момчета.
— Ах, имате твърде нежно сърце…
— Не мога да го желая — но какъв живот могат да имат те? Ще бъдат затворници завинаги. Дори ако се откажат от всякакви претенции за трона, винаги ще има някой, който да иска трона от тяхно име. А каква безопасност можем да имаме ние, докато те са живи?
Заминаваме за Йорк, където синът ни — който сега е принц Едуард — ще бъде провъзгласен за Уелски принц. Това е проява на почит към града, който подкрепяше Ричард отначало докрай и където той е по-обичан, отколкото във всяка друга част на страната. В оградения със стени град получаваме по-бляскаво посрещане от всичко, което сме видели досега. Под високите сводове на катедралата на Йорк моят син Едуард тръгва напред, наблюдаван от братовчедите си Едуард и Маргарет, и поема златния жезъл и малката златна корона на Уелски принц. От приветствените възгласи, когато излиза на стъпалата на катедралата да поздрави тълпите, птиците се издигат изплашено и започват да кръжат в небето. Прекръствам се и прошепвам: «Слава на Бога.» Знам, че баща ми гледа как провъзгласяват внука му за Уелски принц, и че на небето той знае, че борбата му е приключила, най-сетне, с победа. Кралесъздателят направи своя внук принц. На трона на Англия ще има момче от рода Уорик.