Пленница на короната

_Замъкът Мидълхам, Йоркшър, зимата на 1483_

Чакаме новини, а Ричард ми пише почти всеки ден, знаейки колко се тревожа. Разказва ми как събира войските си; мъжете се стичат да му служат, а изтъкнатите благородници на кралството излизат да подкрепят своя крал срещу херцога, който някога беше на негова страна. Приятелят му от детинство Франсис Лъвъл не го оставя и за миг, Томас, лорд Станли, макар че собствената му съпруга Маргарет Боуфорт заговорничеше с Елизабет Удвил, се присъединява към Ричард и обещава верността си. Мисля си как това показва колко малко бившата кралица може да разчита на надеждни мъже. Може и да е спечелила на своя страна Маргарет Боуфорт, която храни амбиции за сина си и се надява той да завземе престола, но не може да спечели Томас, лорд Станли, който ни остава верен. Не забравям, че Томас Станли е като овена, водач на стадото, повел стадото натам, накъдето всички ще го последват. Това, че е на наша страна, показва, че по негови пресмятания е вероятно ние да спечелим. Джон Хауард, нашият добър приятел, също ни остава верен, и Ричард ми пише, че Хауард удържа бунтовниците в Съсекс и Кент, за да възпре избухването на война срещу нас.

И тогава Бог ни благославя. Толкова е просто. Бог е на наша страна. Той изпраща дъжда, който отмива измяната от умовете на хората и гнева от сърцата им, докато се лее ден след ден, студен зимен дъжд, примесен със суграшица, и мъжете, които се събираха в Кент, си отиват у дома на сухо, край огньовете, мъжете, които искаха да нахлуят в Съсекс, научават, че пътищата са непроходими, а гражданите на Лондон са принудени да напуснат наводнените си крайречни домове и не могат да мислят за нищо друго, освен за надигащите се води, които застрашават ниско разположеното убежище, където Елизабет Удвил трябва да чака, без вести за своя бунт — нейните вестоносци не могат да помръднат от местата си по пътищата, превърнали се в тресавища, и постепенно губят надежда.

Бог изпраща дъжд да се изсипе върху Уелс, и всички малки планински потоци, които лъкатушат така красиво из ливадите в средата на лятото, стават по-бързи и буйни, когато тъмните води се изливат от планините в по-големите потоци, а после — в реките. Пороите наводняват и подриват бреговете им и се изливат в река Севърн, която се надига все повече и повече, докато залива всички речни диги, разлива се в протежение на мили из долината, обсажда градове един след друг, удавя крайречните села, и — което е най-хубаво от всичко — успява да задържи вероломния Бъкингамски херцог в Уелс, докато войниците му се стапят във влагата, сякаш са от захар, надеждите му подгизват, а сам той побягва от мъжете, чийто предводител е обещал да бъде, и собственият му слуга ни го предава като изменник срещу малко възнаграждение.

Бог излива дъжда над Тясното море, то е мрачно и заплашително и Хенри Тюдор не може да отплава. Знам какво е да гледаш от пристанището и да виждаш тъмната, движеща се вода и белите гребени по вълните, и се усмихвам, в топлия, сух и заобиколен от суша замък Мидълхам, когато си мисля за Хенри Тюдор, застанал на кея и молещ се за хубаво време, докато дъждът се лее неспирно по кестенявата му коса, и дори жената, която той се надява да стане негова тъща, вещицата Елизабет, не може да възпре бурята.