Пленница на короната

Ричард потапя ръце в сребърната купа, която му поднасят, и избърсва ръце в ленената кърпа. Слугите донасят храната от кухнята, и аз предавам блюдата по всички маси.

— Лоша работа — казва ми Ричард тихо. От другата страна майка му се навежда напред, за да слуша. — Днес получих доказателства за заговора, който подозирах, между Хейстингс и кралицата. Неговата блудница е била посредник. Мортън също е бил замесен. Обвиних ги на заседанието на съвета и ги арестувах.

— Добре си се справил — казва веднага майка му.

— Ще ги изправиш ли на съд? — питам.

Той поклаща глава.

— Не — казва кратко. — Нямаше време. Такива са рисковете на войната. Наредих да обезглавят Хейстингс в Тауър. Мортън оставих под надзора на Хенри Стафорд, Бъкингамския херцог. Ще задържа Родърам и Томас, лорд Станли, по подозрение. Наредих да претърсят домовете им за доказателства. Ще ги екзекутирам, ако открия, че и те са заговорничили срещу мен.

Не казвам нито дума, докато един слуга ни поднася пилешко фрикасе. След като той се отдалечава, прошепвам:

— Обезглавен? Уилям Хейстингс? Без съдебен процес? Просто така?

Майка му се нахвърля гневно върху ми.

— «Просто така»! — повтаря тя. — Защо не просто така? Мислите ли, че кралицата е настоявала на честен процес за сина ми? Нима мислите, че Джордж бе съден с честен съдебен процес, когато тя пожела смъртта му?

— Не — казвам, признавайки истинността на думите й.

— Е, във всеки случай, свършено е — казва Ричард, разчупвайки белия хляб. — Не можех да поставя принца на трона, докато Хейстингс беше в съюз с кралицата срещу мен. Щом той бъдеше коронясан за крал и свободен да избира съветниците си, те щяха да го откъснат от мен и да поставят пред него смъртната ми присъда. И той щеше да я подпише. Когато разговарям с него, ми е ясно, че той е изцяло под тяхно влияние, изцяло е в тяхна власт. Ще трябва да наредя Антъни Удвил, Ричард Грей и техният сродник, Томас Вон, също да бъдат екзекутирани. Всички те ще настройват принца срещу мен. Ще бъда в безопасност, едва когато те са мъртви — той поглежда ужасеното ми лице и допълва: — Това е единствената възможност да го коронясам. Трябва да унищожа близките на майка му. Трябва да го направя крал с един-единствен съветник — самия мен. Когато те бъдат мъртви, ще трябва да се изправя само срещу нея — заговорът е разбит.

— Трябва да газиш през кръвта на невинни хора — казвам с равен тон.

Той ме поглежда в очите, без да трепне.

— За да го поставя на трона — казва. — Да го направя добър крал, а не тяхна маша — да, да, трябва.

В мрачното си убежище кралицата прави своите магии и нашепва своите заклинания срещу нас. Знам, че е така. Почти мога да почувствам как злата й воля напира като речна мъгла в залостените прозорци на задните стаи на замъка Бейнардс. Чувам от почетните си дами, че кралицата е предала втория си син на грижите на своя приятел и сродник кардинал Баучър. Кардиналът й се заклел, че момчето ще бъде в безопасност, и отвел момчето Ричард от нея, за да се присъедини към брат си Едуард в кралските покои в Тауър, за да се подготви за коронацията.