Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Беше поне достатъчно съобразителен, та да пусне името на колежа в „Гугъл“. И ето ти я Демелза Гарднър. Ръководител на катедрата по изкуствата. Господи, тези компютри се оказваха нещо много елементарно, стига само да им хванеш цаката. Пусна в търсачката името на Тоби Инглиш и отново имаше попадение. Минт проследи линка до някакъв форум, в който бивши ученици от някакво частно училище в Крийф можеха да дрънкат до насита за проклетия си прекрасен живот. Мина известно време, докато успее да разплете нишките на кореспонденцията, но най-сетне успя да открие онова, което търсеше.
Доста доволен от себе си, Минт откъсна най-горния лист от бележника си и тръгна да търси инспектор Пири.
Нещата се бяха развили, доколкото можеше да прецени Карен, горе-долу по следния начин. Тя се беше обадила на Бел Ричмънд и я беше поканила да се яви в полицията за разговор, колкото може по-скоро. За предпочитане в рамките на един час. Бел беше отказала. Карен беше споменала дребната подробност, че в такъв случай може да бъде подведена под отговорност за възпрепятстване на работата на полицията.
После Бел беше отишла при Броуди Грант и му се беше оплакала, че не иска да препуска до Гленротес всеки път, когато Карен Пири й подсвирне. После Грант се беше обадил на Макарона, за да му обясни, че Бел не иска да бъде разпитвана и че ще е по-добре инспектор Пири да престане да я заплашва. После Макарона я призова при себе си, за да й трие сол на главата, че е ядосала Броуди Грант, и й каза да остави Бел Ричмънд на мира.
После Карен отново се обади на Бел Ричмънд и й каза с най-сладкия си глас да се яви в полицията в два часа.
— Ако не се явите — допълни тя, — десет минути по-късно в Ротесуел ще пристигне полицейска кола, за да ви арестуват за възпрепятстване на работата на полицията.
И затвори телефона.
Сега беше два без една минута и Дейв Крукшанк току-що й се беше обадил, за да съобщи, че Бел Ричмънд е пристигнала.
— Пратете някой от униформените полицаи да я заведе в първа стая и да чака с нея там, докато сляза.
Карен си взе диетична кола от хладилника и поседя на бюрото си в продължение на пет минути. Отпи за последен път от кутията, после се упъти надолу по коридора към стаята за разпити.
Бел седеше до масата в сивото помещение без прозорци, видимо извън себе си от гняв. На масата пред нея имаше кутия червено „Марлборо“, една извадена цигара лежеше до кутията. Очевидно беше забравила, че в Шотландия забраната на пушенето в обществени сгради бе влязла в сила по-рано, отколкото в Англия, и се бе наложило полицаят да й го напомни.
Карен си придърпа стол и седна. Възглавницата от изкуствена материя беше деформирана от задници с по-различна форма от нейния и тя се повъртя, докато се нагласи удобно. Постави лакти на масата и се наведе напред.
— Никога повече не се опитвайте да ме разигравате — каза тя. Тонът й беше спокоен, но очите й имаха блясъка на полиран гранит.
— О, моля ви — каза Бел. — Хайде да не показваме мускули. Нали дойдох, нека приключим с това.
Карен не откъсваше поглед от Бел.
— Трябва да поговорим за Италия.
— Ами да поговорим. Прекрасна страна. Храната е фантастична, виното става все по-хубаво. Пък и изкуството…
— Престанете. Говоря сериозно. Ще бъдете обвинена във възпрепятстване на работата на полицията, ще ви натикам в някоя килия, където ще останете, докато има възможност да бъдете изправена пред съдията. Няма да допусна да се превърна в марионетка на сър Бродерик Макленън Грант и неговите наемници.
— Не съм наемник на Броуди Грант — възрази Бел. — Аз съм независим разследващ журналист.
— Независим? Живеете под неговия покрив. Ядете от неговата храна и пиете от неговото вино, което между другото надали е италианско. А кой ви плати разходчицата до Италия? Вие не сте независима, а платен наемник.
— Грешите.
— Не, не греша. Точно сега аз имам много по-голяма свобода на действие от вас, Бел. Мога да кажа на шефа си да си гледа работата. Така погледнато, току-що го направих. А вие можете ли да направите същото? Ако не бяха колегите от италианската полиция, нямаше изобщо да разбера, че сте разпитвали в Тоскана за вила Тоти. Самият факт, че сте докладвали на Грант, а не на нас, доказва, че сте негово притежание.