Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Всичко това беше много интересно, но кое бе убедило Бел, че Гейбриъл Поршъс е Адам Макленън Грант? И, ако следваме логичната последователност, че Даниъл Поршъс е негов биологичен баща? И, ако продължаваме в същия дух, че Даниъл Поршъс и Матиас са били похитителите? Които все още са поддържали връзка след всички тези години и дори са били запазили същата ситопечатна форма. Плакатът беше нишката, свързваща отделните елементи, но доказателствата бяха само косвени.
Съзнавайки, че Бел може да се върне всеки момент, Карен запрелиства по-бързо страниците, пресявайки текста, за да долови смисъла, търсейки сигурни факти, които биха могли да послужат за основа на теорията. Последните няколко страници бяха разпечатки на снимки — оригиналите явно правени на някакво празненство, части от тях увеличени, с надписи.
Изведнъж стомахът й се сви — съзнанието й първоначално отказа да приеме онова, което очите й виждаха. Да, действително, момчето на име Гейбриъл приличаше удивително и на Броуди, и на Кат Грант. Но не това предизвика смут у нея. Карен се взираше в снимката на Даниъл Поршъс и чувстваше, че започва да й се гади. Боже господи, как трябваше да разбира това? И после, внезапно, сякаш в главата й просветна, и тя разбра нещо, което преобърна всичко с главата надолу.
Даниъл Поршъс бе регистрирал раждането на своя син три месеца преди отвличането. Беше приел фалшива идентичност поне три месеца преди момента, когато тя щеше да му потрябва, за да успее да се укрие. Разбираемо. Това доказваше предвидливост. Но той си беше гарантирал и правото да вземе сина си със себе си.
— Не би го направил, ако имаше намерение да го размени срещу подкупа — каза тя съвсем тихо.
Карен натъпка документацията обратно в плетената чанта на Бел и тръгна към вратата. Това беше налудничаво. Трябваше да поговори с някой, който да й помогне да открие някакъв смисъл в тази история. Къде, по дяволите, беше Фил сега, когато й беше необходим?
Излизайки забързано от стаята за разпити, тя почти се сблъска с Минт. Той отстъпи стреснато встрани и каза:
— Търсех ви.
„Но аз определено не търсех теб.“
— Нямам време — отвърна тя и се опита да продължи.
— Трябва да ви покажа това — настоя той с жален тон.
Карен се обърна рязко, измъкна листа от ръката му и затича. Имаше чувството, че в главата й препускат цяла армия вестоносци, и всеки от тях носи по една част от пъзела. Засега нито една от тези части не съвпадаше с друга, но тя имаше основания да подозира, че когато тези части си отидеха по местата, ефектът щеше да бъде потресаващ за всички.
Замъкът Ротесуел
След като Бел бе тръгнала, за да се срещне с Карен Пири, охранителите се бяха сменили, и затова онзи, който дежуреше на вратата, трябваше да се свърже със замъка, за да провери дали може да я пусне да влезе вътре с таксито. Това унищожи надеждите й да се промъкне обратно незабелязана. Докато плащаше на шофьора, входната врата се отвори и на прага се появи Грант с навъсено лице. Бел си придаде радостно изражение и тръгна към него.
Днес явно не се предвиждаше размяна на любезности.
— Какво й казахте? — попита той.
— Нищо — каза Бел. — Добрият журналист пази в тайна източниците си и получената от тях информация. Не й казах нищо.
Технически погледнато, това беше истина. Не беше казала нищо на Карен Пири. Нямаше и кога да го направи. Инспектор Пири изхвърча от сградата, спирайки само колкото да уведоми Бел, че е свободна да си върви.
— Има развитие по друг мой случай, налага се да отида в Единбург. Ще ви се обадя. Можете да тръгвате обратно за Ротесуел, когато пожелаете — бе казала Карен. И после бе смигнала на Бел. — И можете да кажете на Броуди с ръка на сърцето, че не сте проговорили.