Владение на мрака

В ушите на Карен предизвикателният тон на Бел прозвуча неубедително. Беше готова да разкаже всичко, Карен го чувстваше.

— Не е необходимо да заплашвам — каза тя. — Дори Броуди Грант е наясно, че информация изтича от полицията постоянно като през сито. Какви ли не сведения изтичат в общественото пространство. А нали знаете как се радват представителите на пресата, когато някой защитник на морала затъне в калта?

О, да, права беше. Бел определено бе започнала да се изнервя.

— Вижте, Карен… мога ли да ви наричам Карен?

Гласът на Бел придоби мекотата на топъл шоколад.

— Наричайте ме както си искате, все ми е едно. Не съм ви приятелка, Бел. Разполагам с шест часа, през които законът ми позволява да ви разпитвам в отсъствието на ваш адвокат и смятам да се възползвам от тях докрай. Кажете ми какво открихте в Италия.

— Нямам намерение да ви казвам каквото и да било — възрази Бел. — Искам да изляза навън, за да изпуша една цигара. Ще оставя чантата си тук, на масата. Внимавайте да не я бутнете, отвътре могат да се изсипят разни неща. — Тя се изправи. — Нали не възразявате, инспектор Пири?

Карен положи усилие да не се усмихне.

— Колегата ще трябва да ви прави компания. Но вие не бързайте, изпушете, ако искате, и две. Имам с какво да си запълня времето.

Докато наблюдаваше как Бел излиза от стаята, тя не можа да потисне мигновения проблясък на възхищение пред подхода на другата жена. „Отстъпва, без да се предава. Браво, Бел!“

Тя побутна леко голямата плетена чанта, която падна на една страна и от нея на масата се изсипа куп хартия. Карен събра листовете, без да ги чете, и забърза по коридора към офиса си. Десет минути й бяха необходими, за да копира цялата купчина, да заключи копията в бюрото си и да се върне с оригиналите в стаята за разпити, където се разположи на стола и започна да чете.

Докато четеше доклада на Бел за Броуди Грант, тя систематизираше наум основните точки. Група кукловоди, хора от всевъзможни националности, нанесли се незаконно във вила Тоти. Даниъл Поршъс, британски художник, не толкова приятел на групата, колкото приятел на Матиас, шефа, и на неговата приятелка — на Матиас, който проектирал декорите и рисувал плакатите. Гейбриъл Поршъс, син на Даниъл. Забелязан заедно с Матиас в деня преди „Бур Ест“ да изчезнат яко дим. Кръв по пода на кухнята, която е била сравнително прясна през онази сутрин. Даниъл Поршъс фалшифицира самоличността си — още от ноември 1984 година, когато е регистрирал раждането на предполагаемия си син.

Тя спря за миг, когато прочете името на майката — знаеше, че е попадала някъде на него, но не можа веднага да си спомни къде. После, когато го произнесе на глас, си спомни. Фрида Кало. Онази мексиканска художничка, за която Майкъл Мара41 беше написал песента „Фрида Кало в бара край моста на Тей“. Не й е било леко с мъжа й. В това отношение имаше някаква връзка с настоящата история. Някой си е направил шега с регистратора, присмивайки се тайничко на чиновника, който не е правел разлика между Фрида Кало и Микеланджело. Перчел се е с хитростта си, убеден, че е много умен, без да съзнава, че издава нещо за собствената си личност. Но този Даниъл Поршъс наистина трябва да е бил умел фалшификатор, щом е успял да представи всички необходими документи, за да не събуди подозрение у регистратора. И смел, щом е успял да се справи с всичко.