Фантомът на паметта

— Излъгала си се — уверих твърдо Лина. — Книгата е почти завършена, остава ми работа най-много за около две седмици, ако не се разсейвам с нищо. Искам да я довърша преди пътуването си до Холандия, след това ще отлежи десетина дни, после ще я редактирам и ще я предам.

— И към декември ще можем да разчитаме на хонорара, така ли?

Ето каква била работата! Лина се страхуваше, че аз прекалено дълго ще се туткам с тази книга в неизвестен за науката жанр и може би дори ще я зарежа, без да я довърша. А тя чакаше пари. И затова се зарадва, когато чу, че час по-скоро искам да довърша новата си творба.

— Имаме ли нужда от пари? — предпазливо се поинтересувах аз. — Да не би да сме претърпели финансова катастрофа?

— Какво говориш — няма никаква катастрофа! Просто вложих всичко, което имаме в сметките си, на годишен депозит с добър лихвен процент, защото най-неочаквано ми падна такава възможност. А искам да направя ремонт в кухнята и в спалнята ни, вече съм поръчала новите мебели и домакинските уреди, понеже всичко е остаряло. Имаме налични пари, за всекидневни нужди ще ни стигнат и ще останат, но за ремонта не са достатъчни. Кухненската уредба ще е от монолитно дърво, а то е много скъпо. Спалнята е испанска, струва седемнадесет хиляди долара. Нали нямаш нищо против?

Е, как можех да имам нещо против! Ремонтът бе чудесен повод да не живея вкъщи и да се преселя задълго извън града. Всичко се нареждаше чудесно.

— Разбира се, мила. — Целунах нежно Лина по бузата и в края на устните. — И кога ще започне тази дандания?

— Работниците са готови — само чакат знак. Когато ти кажеш. Не можех да взема решение без теб.

— Тогава нека да започват, аз ще замина утре и няма да им вися на главите. А Женя ще настаним временно при майка ми, за да не диша изпаренията на химикалите в апартамента. Нали така, зайко?

Ръката ѝ стисна по-силно коляното ми.

— Обичам те — прошепна тя. — Извадила съм невероятен късмет с мъжа си.

Може би! Но никак не бях сигурен в това. Впрочем зависи какво разбира тя под късмет. Ако за добър мъж минава онзи, който материално обезпечава семейството, не се рови и не се набърква в нищо, не пропива парите, не бие жена си и не задава излишни въпроси — на Лина наистина ѝ бе провървяло. Но дали има предвид само това?

Мнимото ми главоболие предизвика у всички, включително и у Лина, горещо съчувствие към мен, а всъщност аз целях тъкмо това. Веднага след като гостите ни си отидоха, жена ми започна да разтребва и да мие чиниите, а аз бях отпратен в банята, а след това — в леглото с напътствия да се отпусна и да се постарая колкото може по-бързо да заспя, тъй като сънят, както е известно, е най-доброто лекарство срещу главоболие. Приех препоръките с благодарност, примесена с погледа на великомъченик.