Фантомът на паметта

След като страдах известно време и си поплаках, сврял глава във възглавницата си, аз формулирах следния извод за своя употреба: ако си направил добро на някого, очаквай в най-скоро време той да ти обърне гръб. Когато поотраснах, прочетох съвсем същата мисъл на Лабрюйер: когато изказваме благодарност за услугата, ние отнасяме със себе си и огромна част от благоразположението си към онзи, който ни е направил тази услуга. Тоест за своите шестнадесет години аз се бях оказал съвсем прав.

След като мина още известно време ми дойде наум, че сам съм си виновен за всичко: ако не бях показал решението на Ирка, нищо нямаше да ми се случи. Щях да получа своята заслужена петица, Ирка щеше да получи четворка или в най-лошия случай — тройка, но аз нямаше да изпадна в ролята на благодетеля на пълната отличничка, а, напротив, щях да ѝ съчувствам, да я теша, да я поканя на кино, за да разсея мъката ѝ. С две думи — щях да имам възможност да се държа като мъж. А аз проявих инициативност и бях жестоко наказан за това. Исках да помогна на момичето, което ми харесваше, а в крайна сметка навредих на самия себе си. И цафара получих неизвестно за какво, и Ирка се отдръпна от мен.

Оттук последва и вторият извод: никога не се навирай сам да оказваш помощ, ако не са те помолили за нея. Не се стреми към това хората да изпитват благодарност към теб — и тогава те ще те обичат.

От тази предпоставка логично произтичаше и третият извод: дори когато те помолят за помощ, не се хвърляй веднага да изпълняваш молбата и да помагаш. Първо си помисли дали няма да изгубиш този човек, след като той ще бъде принуден да изпитва благодарност към теб. И ако има опасност да го загубиш, позови се на извинението, че нямаш възможност да направиш онова, за което те молят, оправдай се с отсъствието на необходимите познанства, със собственото си неумение, с шурея и шуренайката си, натъжи се, пусни една сълза и дай някакъв съвет към кого другиго би могъл да се обърне просителят. Впоследствие непременно се поинтересувай какво е станало и помоли да те държат в течение. С две думи — проявявай най-горещо участие, но само проявявай. Не оказвай реална помощ. Тогава ще запазиш най-добри и приятни отношения със съответния човек. Защото вариантите най-често са два: или човекът ще ти бъде много благодарен и ще започне по-малко да те обича, или неговата благодарност ще се окаже не чак толкова голяма и тогава вече самият ти ще изпитваш недоволство. И в единия, и в другия случай отчуждението е неизбежно. Разбира се, възможни са и изключения, в които степента на благодарност напълно ще съответства на твоите очаквания и въпреки всичко човекът няма да престане да се отнася добре към теб, но в реалния живот това се случва изключително рядко.