Венецианското предателство [bg]

— Можеш по всяко време да се освободиш от съдържанието на стомаха си — леко се усмихна той.

— Няма да ти доставя това удоволствие! — отсече младата жена.

За щастие не беше хапвала нищо от вчера, когато обядваха на Торчело.

Хеликоптерът с рев продължаваше да се носи в следобедното небе. Грохотът на моторите беше оглушителен. Тя беше летяла на подобни машини и преди, но никога в бойна обстановка. Тази се мяташе насам-натам като влакче на ужасите.

— Радарът засича още два хеликоптера — съобщи Виктор. — Но те са далеч на юг.

— Накъде летим? — попита Малоун.

Машината навлезе в поредния остър завой.

— На юг — отвърна Виктор.

Малоун се втренчи в радара. Планините им предлагаха щит срещу преследвачите, но затрудняваха засичането. Вражеските хеликоптери ту се появяха на екрана, ту изчезваха. За по-добра картина американците използваха спътниково наблюдение или самолети АУАКС. За щастие Централноазиатската федерация не разполагаше с тези високотехнологични възможности. Екранът на радара се изчисти.

— След нас няма никой — обяви Малоун.

Беше принуден да признае, че Виктор е опитен пилот. Беше се спуснал опасно ниско над дълбоките долини на метри от скалистите върхове. Самият той никога не беше управлявал подобна машина, макар че отдавна изпитваше желание да го направи. А зад щурвала на свръхзвуков изтребител не беше сядал вече цели десет години. През първите няколко години, след като бе прехвърлен към проекта „Магелан“, беше поддържал пилотските си умения, но постепенно работата го погълна и лицензът му изтече. Тогава това не му направи впечатление, но сега съжаляваше, че се беше отказал от тренировките.

Виктор изравни машината на височина две хиляди метра.

— Улучи ли нещо? — подхвърли през рамо той.

— Трудно е да се каже. Но мисля, че все пак успяхме да ги задържим на почетно разстояние.

— До крайната точка остават около сто и петдесет километра на юг. Ходил съм на Арима, но за съжаление доста отдавна.

— Все над планини ли ще летим?

— Да — отвърна Виктор. — И над дълбоки долини. Това ще ни позволи да останем извън обхвата на радарите. Районът не се води зона за сигурност, границата с Китай отдавна е отворена. Голяма част от ресурсите на Зовастина са насочени на юг към Афганистан и Пакистан.

— Измъкнахме ли се? — обади се Касиопея.

— Така изглежда.

— Ще поема по обиколен маршрут, за да избегнем евентуални нови срещи — обади се Виктор. — Ще отнеме още малко време, но колкото повече се отдалечаваме на изток, толкова по-сигурен ще бъде полетът.

— С колко ще ни забави този маршрут?

— С около половин час.

Малоун одобрително кимна, а Касиопея не възрази. Едно е да избягваш куршумите, но съвсем друго, когато става въпрос за ракети въздух-въздух. Съветските нападателни оръжия бяха отлични, най-вече ракетите. Решението на Виктор беше разумно.