Венецианското предателство [bg]

— Това място се е променило — обади се от задната седалка той. — Преди две години тук имаше само черен път, покрит с чакъл и камъни.

— Асфалтът е положен съвсем наскоро — отбеляза тя.

Пътят се виеше в дълбока долина, изпъстрена с тучни пасища, продължаваше към полегатите хълмове и изчезваше във високите планини отвъд тях. Тя видя няколко стада овце и кози, край които бдяха овчари. Полудиви коне препускаха на воля. Очертан от две редици дървета, пътят вървеше право на изток, към заснежените върхове.

— Бяхме тук на проучвателна експедиция — каза Или. — Отседнахме в една от местните къщи, иззидани изцяло от камък. В долината имаше малко селце, но явно вече го няма.

Стефани не се беше чула с Малоун, но не смееше да го потърси. Не знаеше в каква ситуация е попаднал, но явно беше успял да освободи Касиопея и да компрометира Виктор. Едуин Дейвис и президентът Даниълс положително нямаше да са щастливи от подобен развой на събитията, но Малоун рядко се съобразяваше с предварителните планове.

— Колко зелено е наоколо — учуди се Хенрик. — Винаги съм си представял, че Памир е гола и суха планина.

— Наистина е така, но долините, в които има вода, са зелени и много красиви, като в Швейцария. Напоследък преживяхме голяма суша, с далеч по-високи температури от нормалните за тези места.

На затревена морава отвъд тънкия пояс от дървета се очертаваха контурите на масивна каменна сграда, зад която се издигаха могъщите склонове на планината. Беше стъпила на здрави вертикални колони, над които се виждаха полегати фронтони, а покривът беше покрит с черни керемиди. Външните стени бяха украсени с красиви мозайки със златистокафяв оттенък. Следобедното слънце блестеше в стъклата на симетрично подредени прозорци с дебели каменни корнизи. Три етажа, четири каменни комина. Край една от стените се издигаше скеле. Прилича на именията в северната част на Атланта, помисли си Стефани. Като излязла от страниците на архитектурно списание.