Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Венецианското предателство [bg]
Венецианското предателство [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Венецианското предателство [bg]

Электронная книга - «Венецианското предателство [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на сензационните бестселъри „Третата тайна“, „Наследството на тамплиерите“ и „Александрийската връзка“. През 323 г. пр.н.е. внезапно умира Александър Велики, владетел на Македония, покорител на Персия и Индия, един от най-харизматичните лидери на античния свят. До днес не е известна причината за треската, покосила само на 32 години воина, провъзгласил себе си за египетски бог. Не се знае и къде е погребан. Векове наред археолози, иманяри и авантюристи търсят гроба му, който се смята за източник на магическа сила, богатство и власт. През 2007 г. Котън Малоун, бивш таен агент на американското правителство и настоящ собственик на книжарница в Копенхаген, неволно се оказва въвлечен в геополитическа игра с високи залози. След като по чудо се спасява от пожара, избухнал в датски музей, той разбира от приятелката си Касиопея Вит, че съществува грандиозен заговор, който цели да преразпредели властовите центрове в света. След 1989 г. и разпадането на Съветския съюз в Централна Азия се ражда нова държава, управлявана от деспотичната Ирина Зовастина, която е обсебена от амбицията да достигне славата на своя кумир Александър Македонски и да превърне страната си в световна суперсила. Подкрепяна от тайнствена международна организация, базирана във Венеция, Зовастина разполага с ужасяващ арсенал биологически оръжия. Избухването на епидемии с катастрофални последствия може да бъде предотвратено само от древно лекарство, скрито на мястото, където се съхраняват тленните останки на великия завоевател и неговия приятел Хефестион. В чии ръце ще попадне чудодейният лек? Оцеляването на милиони хора зависи от смелостта и бързината на Котън Малоун и неговите приятели.
1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 177
Перейти на страницу:

Винченти погледна часовника си. О’Конър би трябвало да се обади. Телефонът на стената осигуряваше пряка връзка с библиотеката. Той устоя на изкушението да го използва, тъй като не искаше да разкрие местоположението си.

Бяха затворени тук вече три часа и той огладня, макар че стомахът му се бунтуваше по-скоро от нерви.

Беше използвал времето, за да кодира данните в двата лабораторни компютъра. Освен това довърши експериментите, които бяха започнали с Линдзи и които трябваше да докажат, че могат да съхраняват археята при стайна температура — поне за онези няколко месеца, които деляха производството от продажбата. Работата помогна на Линдзи да се успокои, но Уолд беше все така напрегната.

— Изхвърли всичко в канала! — заповяда той. — Течности и разтвори, мостри и заложени проби. Всичко!

— Но какво правиш? — учудено попита Карин.

Той не беше в настроение да спори с нея.

— Тези неща не ни трябват.

Младата жена се надигна от стола си.

— А моето лечение? — попита тя. — Даде ли ми достатъчно лекарства? Излекувана ли съм?

— Ще стане ясно утре или вдругиден.

— А ако не съм излекувана?

— Мисля, че си доста взискателна за жена, която доскоро беше на смъртно легло — хвърли й преценяваш поглед той.

— Отговори на въпроса ми. Излекувана ли съм?

Той отново се извърна към компютъра. Няколко движения с мишката бяха достатъчни, за да прехвърли информацията върху флашпаметта. След което задейства кодиращата система на твърдия диск.

— Ти дойде при мен! — сграбчи го за ризата Карин. — Ти поиска помощта ми, за да притиснеш Ирина! Ти ми даде надежда!

Тази жена май е на път да създаде повече неприятности, отколкото заслужава, въздъхна в себе си Винченти.

— Ако възникне необходимост, винаги можем да продължим лечението — примирително каза той. — Това е лесно. Просто ще те заведа на мястото, където живее бактерията, и ще пиеш направо от извора. Тя лекува и по този начин.

Но обяснението се оказа недостатъчно за младата жена.

— Гаден лъжец! — процеди тя и пусна ризата му. — Не мога да повярвам, че ме вкара в такава бъркотия!

Винченти също. Но беше късно да направи каквото и да било.

— Готов ли си? — извърна се към Линдзи той.

Сътрудникът му кимна. Разнесе се звън на счупени стъкла. Стиснала назъбените останки на някаква стъкленица, Карин се втурна към него. Опря импровизирания нож в корема му и спря. Очите й хвърляха мълнии.

— Трябва да знам! — гневно прошепна тя. — Излекувана ли съм?

— Отговори й — обади се един глас от дъното на лабораторията.

Винченти рязко се завъртя. В рамката на вратата стоеше Ирина Зовастина с пистолет в ръка.

— Излекувана ли е, Енрико? — попита тя.

81

Малоун зърна къщата на около три километра пред тях. Виктор бе долетял дотук от север, след като бе направил широк кръг на изток, заобикаляйки границата с Китай. Опитното му око бързо определи приблизителна квадратура от около четири хиляди квадратни метра застроена площ, разпределени на три етажа. Те се приближаваха откъм задната страна, а фасадата гледаше към дълбоката долина, заградена от три страни с непристъпни планински върхове. Край една от външните стени имаше скеле. Под него се виждаше малка бетонобъркачка до висока купчина пясък. Границите на имението бяха маркирани с ограда от ковано желязо, част от която все още не беше монтирана. Не се виждаха нито работници, нито охрана. Встрани от къщата имаше голям гараж за шест коли. Вратите му бяха затворени. Между терасата и горичка, която свършваше в основата на един от върховете, се простираше добре поддържана градина. Листата на дръвчетата бяха вече напъпили.

— Чия е тази къща? — попита Малоун.

— Нямам представа. За последен път бях тук преди две-три години, но тогава я нямаше.

— Това ли е мястото? — надникна през рамото му Касиопея.

— Да, това е Арима.

— Наоколо е прекалено спокойно — каза Малоун.

— Планините ни прикриваха — обясни Виктор. — Радарът не улови нищо.

Малоун обърна внимание на добре отъпкана пътека, която пресичаше храстите, продължаваше нагоре по камениста стръмнина и изчезваше зад нея. Редом с пътеката се виждаше електрически кабел, прикрепен към земята.

— Изглежда, някой проявява голям интерес към околните планини — отбеляза той.

1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 177
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)