Венецианското предателство [bg]

Слезе от хеликоптера, прекоси безупречно поддържаната морава и се насочи към каменната тераса. Познаваше отлично разположението на имението, тъй като внимателно беше следила строителството въпреки убеждението на Винченти, че тя не проявява интерес към резиденцията му. Петдесет и три стаи. Единайсет спални, шестнайсет бани. Архитектът с готовност й беше предоставил плановете. Знаеше за голямата трапезария, грижливо аранжираните кътчета за отдих, модерната кухня и винарската изба. Един поглед върху обзавеждането беше достатъчен, за да разбере защо цената на строителството е осемцифрена.

Фоайето на главния вход се охраняваше от двама войници. Други двама стояха в подножието на мраморното стълбище. Всичко тук й напомняше за Венеция. И за провала, който беше претърпяла там.

Привлече вниманието на един от униформените, който посочи надясно с карабината си. Прекоси къс коридор и влезе в помещение, което приличаше на библиотека. Вътре имаше още трима войници в компанията на непознат мъж. Тя го виждаше за пръв път, но знаеше името му и беше запозната с миналото му.

— Предстои ви да вземете решение, мистър О’Конър.

Мъжът се надигна от коженото канапе.

— Вие дълго време работите за Винченти. Той зависи от вас и ако трябва да бъдем откровени, едва ли би стигнал дотук без помощта ви. — Тя направи кратка пауза, за да бъде оценен комплиментът й, и бавно огледа разкошната мебелировка. — Винченти живее добре. Любопитна съм дали споделя богатството си с вас.

О’Конър мълчеше.

— Нека ви кажа нещо, което може би ви е известно. Чистата печалба на компанията му за миналата година е малко повече от четирийсет милиона евро. Акциите му струват над един милиард. Колко ви плаща?

Отговор не последва.

— Сто и петдесет хиляди евро — съобщи тя, внимателно наблюдавайки реакцията му. — Както виждате, знам достатъчно, мистър О’Конър. Сто и петдесет хиляди евро срещу всичко, което вършите за него. А то включва заплахи, рекет и дори убийства. Той печели десетки милиони, а на вас отпуска сто и петдесет хиляди. Живее като Крез, а вие… — Изигра леко колебание и добави: — Вие просто живеете.

— Не се оплаквам — отговори О’Конър.

— Точно така. — Тя се приближи към бюрото. — Не се оплаквате и това ви прави чест.

— Какво желаете?

— Къде е Винченти?

— Няма го. Тръгна си преди появата на вашите хора.

— Ето още нещо, което харесвам у вас — усмихна се тя. — Лъжете отлично.

— Мислете каквото искате — сви рамене той. — Вашите хора със сигурност вече са претърсили къщата.

— Точно така. И наистина не са открили Винченти. Но ние с вас знаем защо, нали?

Очите й се сведоха към красивите алабастрови орнаменти на бюрото и към китайските фигурки отгоре. Тя не харесваше източното изкуство. Взе една от фигурките — полуоблечен грозен дебел мъж.