Измамна светлина [bg]

Домакинята погледна към Гамаш, ала изражението му си остана непроницаемо. Слушаше я внимателно, но нищо повече.

— Кастонге е знаел, че ще изгуби договора с "Кели". — Клара продължаваше да пристъпва предпазливо между фактите. — Било е неизбежно, след като е зарязал анонимните алкохолици. Единствената му надежда е била да намери нещо, с което да замести "Кели Фуудс". Художник. Не просто кой да е. А брилянтен художник. Който да спаси галерията му. Кариерата му. Но този творец е трябвало да бъде неизвестен. Негово лично откритие.

Около нея се възцари мълчание. Дори дъждът бе спрял, може би, за да чува по-добре.

— Лилиан е щяла да го спаси с картините си — заяви Клара. — Но е сторила нещо, което Андре Кастонге не е очаквал. Погрижила се е за себе си, както винаги е правила. Говорила е с галериста, но е потърсила и мосю Мароа. — Художничката се обърна към влиятелния арт дилър. — И вие сте приели.

Благата, мила усмивка на Франсоа Мароа се стопи и лицето му доби присмехулно изражение.

— Лилиан Дайсън бе пълнолетна жена. И не беше собственост на Андре — отвърна той. — Имаше право да избере когото пожелае.

— Кастонге я е видял на коктейла — продължи Клара, като се опитваше да не обръща внимание на кръвнишкия поглед на Мароа. — Може би е искал да поговорят спокойно. И вероятно я е завел в градината, за да останат насаме.

Всички си представиха сцената. Цигуларите, танците, смеха.

Галеристът забелязва Лилиан веднага след пристигането й, докато крачи по улица "Мулен", където е паркирала колата си: Мъжът вече е изпил няколко питиета и бърза да я пресрещне. Нетърпелив да закове договора, преди да е имала шанса да разговаря с други хора на партито. С всички присъстващи арт дилъри, куратори и собственици на галерии.

Отвежда я в най-близката градина.

— Навярно дори не си е дал сметка, че е нашата — добави Клара. Продължаваше да гледа Гамаш. Но той си оставаше все така непроницаем. Просто слушаше.

Дишаха тишина. Чувстваха се така, сякаш светът бе спрял. Сякаш светът се бе свил. До този миг, това място. Тези думи.

— Тогава Лилиан му е казала, че е подписала договор с Франсоа Мароа.

Клара замълча и си представи поразения галерист. Прехвърлил шейсетте, разорен. Съсипан, пиян мъж. Получил финалния удар. Какво ли бе направил после?

— Лилиан е била последната му надежда — изрече тихо художничката. — И той я е изгубил.

— Ще пледира временна невменяемост или непредумишлено убийство — обади се върховен съдия Пино. — Навярно е бил пиян в онзи момент.

— Кой момент? — попита Гамаш.

— Момента, в който е убил Лилиан — каза Тиери.