Измамна светлина [bg]

— Никъде няма да ходя! — развика се Кастонге и се отскубна от колегата си.

Гамаш, Бовоар и Лакост направиха крачка напред, а всички останали — една назад.

— Ти това искаш. Искаш просто да изчезна. Обаче аз я открих пръв. Тя щеше да подпише с мен. А после ти ми я отмъкна.

Кастонге повиши глас и рязко запрати чашата си по Мароа. Тя профуча край него и се разби в стената.

Тогава галеристът се хвърли към арт дилъра, вкопчи силните си ръце около гърлото му, залитна и го повлече със себе си.

Полицаите от Sûreté скочиха след тях — Гамаш и Бовоар докопаха Кастонге, а Лакост се опита да се вклини с тяло между боричкащите се търговци на картини. Най-накрая успяха да откъснат галериста от Мароа.

Франсоа Мароа се стискаше за гърлото и се взираше шокиран в колегата си. И не беше единствен. Всички присъстващи стояха вторачени в Кастонге, докато го арестуваха и отвеждаха.

Арман Гамаш и Жан Ги Бовоар се върнаха в дома на семейство Мороу час по-късно. Този път главният инспектор не отказа питие и потъна в голямото кресло, което му предложи Габри.

Никой не си беше тръгнал, както и очакваше. Гостите бяха твърде напрегнати от събитията и очакваха твърде много отговори, за да се приберат по домовете си. Така или иначе нямаше да успеят да мигнат.

Нито пък самият Гамаш.

— Ахх… — въздъхна след първата глътка от коняка. — Това е добро.

— Какъв ден — обади се Питър.

— И още не е свършил. Полицай Лакост остана да наглежда Кастонге и да оправи документацията.

— Сама? — попита Мирна и зашари с поглед от Гамаш към Бовоар.

— Тя си знае работата — каза главният инспектор.

Погледът на книжарката преливаше от безмълвна надежда, че детективът е помислил за всичко.

— Какво всъщност се случи? — попита Клара. — Ужасно съм объркана.

Гамаш се наведе. Всички се настаниха по столовете или накацаха по страничните облегалки на креслата. Единствено Бовоар и Питър останаха прави. Художникът като добър домакин, а инспекторът като добър полицай.

Отвън валеше все по-силно и всички чуваха барабаненето на капките по прозорците. Вратата към верандата все още беше отворена и заедно със свежия въздух в къщата нахлуваше звукът от трополенето на дъжда по листата.

— При това убийство всичко се върти около контрастите обясни тихо и спокойно Гамаш. — Между трезвите и алкохолиците. Между привидното и реалното. Между промяната към добро и промяната към лошо. Играта на светлината и мрака.

Детективът огледа притихналите си слушатели.

— По време на вернисажа ви бе използвана една дума. — Обърна се към Клара. — За да опише картините ви.

— Направо ме е страх да попитам — призна художничката с уморена усмивка.

— Киароскуро. Това е яркият контраст между светлината и тъмнината. Тяхното съпоставяне. Вие го използвате в портретите си, Клара. Има го в цветовете, които подбирате, в светлосенките, но също и в емоциите, които предизвикват картините ви. Особено в портрета на Рут…