Кодът на Атлантида [bg]

Лурдс седеше вързан в покритата с платнище каросерия на някакъв камион. Чувстваше главата си като надут балон и бе замаян от въздействието на наркотика.

Лесли беше до него. Погледът й също бе замъглен.

— Къде сме? — попита тя.

— Не зная. — Погледът на Лурдс се насочи към тъмната брегова линия, която се виждаше през отворената задна част. Лунната светлина се отразяваше във вълните. — Край морето.

— Кога те хванаха? — Лесли облиза устни и опита да се освободи от белезниците.

— След като хванаха теб — отвърна Лурдс. — Казаха ми, че ще те убият, ако не отида при тях.

— Новата ти приятелка не ги ли спря?

Лурдс въздъхна. Да си пленник беше достатъчно опасно. Още по-опасно бе да си пленник заедно с млада жена, решила да ти трие сол на главата заради любовни несгоди.

Наркотикът, който й бяха дали, я бе накарал да говори, докато се намираше в безсъзнание. Не беше особено милостива към Лурдс. Обидните й коментари страшно забавляваха слугите на Галардо. Лурдс беше благодарен, че не се е събудил много преди нея.

— Аз не съм единственото, което получиха чрез теб. Галардо се обади и ми каза, че ако не му дам инструментите, ще те убие.

— Дал си му инструментите? — изписка тя.

— Да. Беше съвсем сериозен. В частта с убиването.

— Обзалагам се, че това не се е понравило особено на новата ти приятелка. Имам предвид размяната на инструментите срещу мен.

— Наташа не е новата ми приятелка — каза Лурдс.

— Само не ми казвай, че е решила просто да те използва и да те изхвърли като носна кърпичка — с престорено съчувствие отвърна Лесли.

— Защо се тревожиш за любовния ми живот? — Лурдс вдигна закопчаните си китки. — Да ти е хрумвало, че може да се намираме в беда?

— Едно на нула за теб. — Лесли се огледа към суровите лица на пазачите им. — Добре. Прав си. Хубавото е, че не са ни убили.

— Може да не се окаже чак толкова хубаво, колкото си мислиш — отвърна Лурдс.

Камионът спря. Един от мъжете сграбчи Лурдс за ризата и грубо го изправи на крака. Помъкна го към задната част на каросерията и през капака. Болеше ужасно.

Похитителите им не се безпокояха особено, че ще натъртят стоката.

Лурдс се препъна и падна тежко на земята, като си изкара въздуха. Пред очите му заплуваха петънца. Преди да успее да дойде на себе си, мъжът отново го дръпна грубо. Болката в китките беше изгаряща. Той се изправи на крака колкото се може по-бързо.