Кодът на Атлантида [bg]

— Тази заповед не се прилага, когато се водят свещени войни в името на бог — каза Мурани. — А това е война. Вие станахте наш враг. Бог ще ни прости простъпките, които правим в негово име. Ние сме тук, за да отървем света от злото. Инструментите, които намерихте, са нашите оръжия. — Погледна лежащата на земята Лесли. Беше се свила като зародиш, но ръцете върху лицето й нямаше да спрат куршумите. — Вие ще ни помогнете. Склонен съм да жертвам момичето, за да ви докажа колко съм сериозен в това отношение.

— Не съм разкрил загадката на инструментите — каза Лурдс с цялата убедителност, на която беше способен. Нямаше загадка в онова, което вече беше превел. — Все още работя върху надписа. Справих се с по-голямата част от него. Но там не се споменава загадка.

Мурани го погледна.

— Кълна се — каза Лурдс. — Ще ви помогна да направите каквото искате. Не искам тя да умира. Аз също не искам да умирам. — Сърцето му биеше бясно и кръвта бучеше в ушите му. — Ще опитам отново. Това е най-доброто, което мога да направя.

Погледът на кардинала не трепна. Накрая, когато Лурдс бе почти сигурен, че Мурани така или иначе ще заповяда да убият Лесли, той погледна към лейтенанта.

— Доведи я.

Слава богу — помисли си Лурдс. Издиша. Това обаче не отслаби напрежението в гърдите му.

— Натоварете ги в камиона — нареди Мурани.

Груби ръце отново сграбчиха Лурдс. Той стисна зъби и изтърпя болката.

След като отново се озова в неудобната каросерия на камиона, Лурдс седна на металния под между двете дълги пейки, на които седяха облечени в черно войни. Предполагаше, че са швейцарски гвардейци от Рим. Поне така разбра от дочутите разговори.

Къса верига свързваше белезниците му с пода на камиона. Този път нямаше как да потърси по-безопасно място. Камионът пътуваше през неравен терен и непрекъснато се люлееше насам-натам.

Спуснатото над задната част чергило скриваше по-голямата част от външния свят, но от време на време се повдигаше при по-остър завой или бабуна. Продължаваха да се движат покрай тъмния бряг. Вниманието на Лурдс се разкъсваше между Лесли, Мурани и озъртането за характерни особености на терена, по които би могъл да съобщи на полицията къде се намират.

Лесли седеше до Лурдс. Тялото й се блъскаше леко в неговото и будеше спомени за по-приятни моменти. Освен това му напомняше и колко беззащитна е тя.

Въпреки явната готовност на тези мъже да убиват за кардинал Мурани, те едва ли биха изнасилили Лесли. Поне това не я заплашваше, помисли си Лурдс. Надяваше се да е така. Галардо и хората му също бяха сред гвардейците. Похотливите им погледи често се спираха върху Лесли. Лурдс установи, че с неприятна лекота успява да разчете намеренията им.

— Томас.

Погледна към Лесли.

— Да?

— Съжалявам. — В очите й блестяха сълзи.