Кодът на Атлантида [bg]

— Млъквайте — заповяда му мъжът. Извади цигара и запали.

Не след дълго от черното небе се спусна хеликоптер и кацна в полето наблизо. Двамата мъже слязоха от микробуса, развързаха Лурдс и го поведоха през високата трева към машината.

Лурдс веднага разпозна Галардо. Здравата като добиче мутра седеше в задното отделение на хеликоптера. Друг мъж закопча Лурдс с белезници и го блъсна в една от седалките.

— Къде е Лесли? — остро попита Лурдс.

Галардо се изсмя безрадостно.

— Вие и малката вещица бяхте проблем от самото начало. Единственото добро, което дойде от вас, беше, че ми намерихте инструментите.

Сякаш игла прободе сърцето на Лурдс. Беше се привързал към Лесли и го болеше при мисълта, че й се е случило нещо ужасно.

— Имахме уговорка — изграчи Лурдс, докато двигателите набираха мощност.

Галардо заговори с по-висок глас:

— Изплащам ви част от сделката. Още е жива. — Дръпна се и Лурдс видя Лесли, отпусната в седалката до него. Също беше закопчана с белезници и като че ли спеше неспокойно. Видя гърлото й да пулсира.

Слава богу — помисли си той. — Наистина е жива.

— Но от вашето съдействие зависи колко време ще остане жива.

Страхът отново сграбчи Лурдс, когато осъзна какво се крие в думите на Галардо.

— Защо ви трябва съдействието ми?

— Скоро ще разберете. — Галардо кимна.

Мъжът до Лурдс се наведе към него с голяма спринцовка в ръка. Иглата потъна в шията му. Той усети острата болка за момент, след което в главата му нахлу топлина и той се строполи напред.