Кодът на Атлантида [bg]

Лурдс гледаше невярващо как старецът се кани да затвори вратата.

— Какво? Не можеш просто да ги оставиш да я убият…

Наташа пристъпи напред, пъхна крак между вратата и касата и опря дулото на пистолета между очите на стареца.

— Отваряй — заповяда тя.

— Нима ще ме застреляш? — попита старецът.

— Ако се наложи, да. Не е нужно да те убивам, но и да те прострелям, е много неприятно.

Адебайо отстъпи назад. Погледна към Лурдс.

— Не можеш да й позволиш да направи това.

Наташа заговори, без да поглежда към него:

— Искаш ли да опиташ да спасиш Лесли или не?

Грубият й тон изтръгна Лурдс от вцепенението му.

— Разбира се, че да.

— Тогава да действаме. — Наташа му хвърли ролка скоч. — Сложи го на леглото. Поне да се чувства по-удобно.

— Съжалявам — извини се Лурдс, докато омотаваше с лепенката ръцете на стареца.

Адебайо не каза нищо. Просто припадна в леглото, от което Лурдс се почувства още по-виновен.

Четиридесет и седем минути по-късно Лурдс излезе от хотела с трите инструмента. Беше ги натоварил в количка за багаж, защото бе твърде неудобно да ги носи наведнъж.

Лично той се нуждаеше от още по-голяма количка за вината, която изпитваше. Джес Блекфокс беше оказал съпротива. Дори бе успял да удари Лурдс в окото и сега то беше подуто и почти затворено. След това Наташа го беше неутрализирала с душеща хватка. Никой не бе дошъл да провери какво става.

Ванг беше плакал, когато му отнеха лютнята, за която се бе грижил толкова дълго. Пазителят бе получил инструмента още като момче. Баща му бил убит, а дядо му умрял млад. Това беше най-тежкото изпитание за Лурдс. Бе разбил сърцето на стареца и му беше взел най-скъпото.

— Да ви помогна ли, господине? — попита го пиколото, докато чакаше на улицата.

— Не, ще се справя — отвърна той. — Все пак благодаря.

Младият мъж се върна на поста си.

Няколко секунди по-късно до тротоара спря микробус. Шофьорът се пресегна и отвори предната врата.

— Професор Лурдс — каза той. — Ще дойдете с мен.

— Къде е Лесли? — попита Лурдс.

— Засега е жива.

— Искам да я пуснете.

Мъжът вдигна пистолет между седалките и го насочи към Лурдс.

— Дайте кутиите. Иначе ще ви застрелям и ще се надявам в тях да намеря онова, което ми трябва. Много главоболия създавате. Няма да е зле да ви гръмна.

От товарното отделение се показа втори мъж. Също с пистолет.

— Аз ще взема инструментите.

Лурдс едва не се озърна през рамо. Знаеше, че Наташа е някъде наоколо. Но тя не можеше да им попречи да го застрелят.

Без да каже и дума, той предаде инструментите на мъжа отзад. Очакваше микробусът просто да потегли и да го остави да стои като идиот на улицата.