Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Децата на Юда [bg]
Децата на Юда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Децата на Юда [bg]

Электронная книга - «Децата на Юда [bg]». Краткое содержание книги:

Преди три години Хедър Кенеди напуска работата си в полицията, преследвана от тежки спомени и тайни. Повикана да работи като експерт по обир в Британската библиотека, тя се озовава насред един необичаен случай. От склада не липсва нищо - някой е проникнал вътре само за да унищожи ръкопис на Йохан Толър - мъж с неустановен произход от 17 век, забъркан в английската политика, за когото се носят слухове, че е притежавал пророческа дарба. Убеден, че краят на света предстои, той записал пророчествата си за Апокалипсиса и предхождащите го събития. Никое от тях не се сбъднало. Досега! Едно след друго гротескните пророчества на Толър се сбъдват, независимо колко невероятни изглеждат. Вълна от хаос и разруха се задава на хоризонта и заплашва да помете целия свят. С помощта на наемника Лио Тилмън и деветнайсетгодишно момиче от забравеното Племе на Юда, Кенеди трябва да предотврати сбъдването на следващото пророчество - унищожението на незнаен град и смъртта на милиони...
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 174
Перейти на страницу:

— Знаеш ли кое е единственото, за което съжалявам в цялата тази история? — обърна се Ръш към Диема, която се вторачи в него, стресната и извадена от унеса си.

— Че ти позволих да ме докоснеш — обясни той.

Тя не отговори. Куутма се намръщи и я изгледа, изненадан и замислен.

Вратата се отвори и лекарят ги погледна. Равнодушното му изражение не издаде нищо, но той кимна.

— Готов е за теб — съобщи на Куутма.

Върнаха се в стаята. Очите на Тилмън бяха отворени и той дишаше — не нормално, а дълбоко, като прохъркваше при всеки дъх. Кенеди се опита да се приближи до него, но Предвестниците не й позволиха.

— Лио — каза тя.

Очите му примигнаха и се обърнаха към нея. Тилмън се опита да проговори и накрая издаде звук, сякаш искаше да произнесе името й.

— Хе…

Секунда по-късно:

— … дър.

Куутма реши да не губи време.

— Както пожела, Диема — каза той, като й махна. — Моля те, действай.

Диема пристъпи напред.

— Намерихме базата на Бер Лусим под хълма Гелерт — съобщи тя на Тилмън. — Но той ни избяга. Смятаме, че се стреми да осъществи последното пророчество от книгата на Толър. Затова трябва да отидем да го спрем. Целта ни е същата, както през цялото време — да спасим живота на един милион хора. Успеем ли, всичко, което се случи, ще бъде оправдано.

Тонът на гласа й бе странен. А също и думите й, помисли си Кенеди. Звучеше, сякаш защитава каузата си, а не провежда разпит.

Тилмън кимна и преглътна, преди да се опита да проговори отново.

— Островът — каза той.

Диема кимна.

— Островът, даден за остров. Всички мислихме за това. Ако имаш някаква идея, ако някой от вас има идея, вероятно това е последната ни възможност да решим проблема.

Никой не отговори. Диема изгледа всички поред.

— Моля ви — отчаяно каза тя. — Каквото и да е. Не става дума за чувствата ни и дали се доверяваме един на друг, или не. Помислете за хората, които скоро ще умрат.

Нахир се намръщи и поклати глава. Очевидно мислеше, че тази сцена е под достойнството му.

— Имало е договори — обади се Ръш неохотно.

Диема се завъртя към него.

— Продължавай.

— През седемнайсети век. Понякога държавите търгували собствеността си върху колониите, за да предотвратят война или да си разделят печалбите след такава. Намерих цял куп договори.

Диема все още го гледаше с очакване. Също и Куутма. Ръш сви рамене.

— Не мисля, че мога да си спомня.

— Опитай — нареди му Диема.

Той се намръщи и се вторачи в пода.

— Островите на подправките — започна. — Западното крайбрежие на… мисля, че беше Индия. Дадени на Англия през 1660 година. Това е подходящото време за Толър, но не е имало размяна. Имам предвид, не били дадени за остров, а били част от зестра. Когато Катарина де Браганса се омъжила за Чарлс II.

— Вероятно тогава не са те — отбеляза Диема. — Какво друго?

Ръш се замисли.

— Азорските острови непрестанно били разменяни между Испания и Португалия през шестнайсети и седемнайсети век. Също и архипелагът Мадейра. Има куп договори, в които са си разменяли контрола над един или друг остров, изоставяли крепости, наемали земя и т.н. Може да се каже, че всеки от тези острови е бил даван за друг остров в даден момент.

— Там няма достатъчно хора — обади се Кенеди, припомнила си бележките на Жил Бушар. — Дори сега населението на Мадейра не надвишава четвърт милион. А Азорските острови са още по-малки.

— Добре — кимна Ръш. — Остров Ран в Индонезия. Великобритания го дала на холандците през 1667 година и получила Манхатън. Тогава Ню Амстердам станал Ню Йорк. Мартиника също е възможна. Била френска, английска, после отново френска. И все по времето на Толър. Гренада. Французите изкарали туземното население оттам през 1640 година, което отново е подходящо за Толър, и го забутали на по-малките острови в Гренадините. И пак можеш да кажеш, че остров е даден за остров. Има и други, но не мога да си спомня подробностите. Аруба подхожда, също и Тасмания. Абел Тасман доставял продукти на кораба си в Будапеща по време, когато Толър може още да е бил там.

Ръш поклати глава.

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 174
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)