Децата на Юда [bg]

— Възможен е кръвоизлив в сърцето, но не е твърде вероятен. Главният риск е масивно свиване на сърцето, което да лиши организма му от кислород. Ще приготвя и инжекция с бензамин, в случай че това стане.

— Не го правете — обърна се Кенеди към Диема.

— Хванете я — заповяда Нахир. — Тя може да попречи на процедурата.

Двама Елохим хванаха ръцете на Кенеди. Другите останаха над Ръш, който вече седеше, но не бе успял да стане.

— Действайте — каза Куутма.

Лекарят използва епидурална игла, която приличаше на рапира за фехтовка. Кенеди се насили да не отмести поглед, когато той вкара иглата между четвъртото и петото ребро на около седемнайсет сантиметра дълбочина. За секунда тялото на Тилмън остана спокойно и неподвижно. После се разтърси зловещо. Мощна мускулна контракция премина по него, като го повдигна от леглото и опъна белезниците.

— Дръжте го! — нареди лекарят на двете телохранителки и те стиснаха здраво Тилмън.

Последва втора контракция, после трета, не така силна като първата, но по-продължителна.

Очите и устата на Тилмън се отвориха. Гърдите му се повдигнаха и гърлото му се раздвижи, но не излезе и звук. Лекарят бързо го инжектира във врата. Гърлото му захъхри като кафеварка, но звуците бързо замряха.

Лекарят се завъртя напрегнато към Куутма, очаквайки заповед или разрешение.

— Той едва диша. Имам нужда от химическо противодействие, за да се преборя с адреналина. Но тук не разполагам с такива средства. Къщата не е добре оборудвана като кабинета ми. Не се сетих да донеса…

— Глицеринов тринитрат — обади се едната телохранителка.

Лекарят примигна и ченето му увисна.

— Но това е… това е химичният състав на нитроглицерина. Експлозив.

— Също и съдоразширяващо — каза жената и погледна Нахир. — Разполагаш ли с него?

Нахир сви рамене.

— Почти сигурен съм, че имам.

Един от Предвестниците отиде да го търси. Останалите бяха изгонени от стаята, за да дадат възможност на лекаря да подготви Тилмън за ЕКМО (екстракорпорално мембранно окисляване). Ако се наложеше, щяха да вкарат кислород в кръвта му с помощта на канули21 и мембранни осцилатори.

Кенеди все още бе стегната в хватката на двамата Елохим, на които Нахир бе заповядал да я пазят. Но вече не се бореше с тях и те я държаха хлабаво. Ако Лио умреше, тя възнамеряваше да се отскубне от пазачите си, но нямаше представа дали ще нападне Нахир, Куутма или Диема. Просто чувстваше, че дължи на Тилмън да нарани един от тримата дори ако умре, докато се опитва.

Очите й се върнаха към Диема, която стоеше със скръстени ръце и мрачно изражение. Всичко, което се случваше тук, бе по нейна вина. Можеше да спре процедурата, но не каза нищо, не се ангажира с нищо.

Нитротолуолът беше донесен. Кенеди очакваше малка тухла, опакована в специална хартия като пакет С4, но експлозивът бе в бутилка и приличаше повече на лекарство. Елохим го занесоха в стаята на Тилмън и затвориха вратата зад себе си.