Децата на Юда [bg]

Лекар проверяваше кръвното му със спокойно изражение. Двата ангела на Куутма стояха до него и го наблюдаваха с ледено безразличие.

— Мили боже! — възкликна Ръш.

Кенеди се завъртя към четиримата Елохим, които ги бяха довели в стаята.

— Освободете го — каза тя.

Изрече думите рязко. В слепоочията й пулсираше кръв и й се стори, че ще се задуши от яростта и паниката, които започнаха да се надигат у нея.

Предвестниците не й обърнаха внимание. Очевидно не изпълняваха заповеди на хора като нея.

Тя насочи вниманието си към Нахир, който стоеше в ъгъла на стаята и ги наблюдаваше безмълвно. Не бе помръднал, откакто влязоха, и затова не го бе видяла досега. Изражението му не беше толкова безразлично като това на лекаря и ангелите. По лицето му бе изписано най-вече любопитство.

— Какво? — извика Кенеди. — Да не се страхувате, че Лио ще се сбие с някого? Освободете го!

— Не — отвърна Нахир.

— Той е човешко същество.

— Така ли?

Тя се приближи до леглото и започна да развързва Тилмън. Когато Предвестниците пристъпиха да я спрат, се завъртя и фрасна най-близкия в лицето.

Обездвижиха я, преди да успее да си поеме дъх. Всъщност мъжът, когото тъкмо беше ударила, я стегна в здрава хватка без помощта на тримата си колеги. Ръш се втурна напред да й помогне, но се натъкна на човешка барикада: мъж и жена Елохим, застанали рамо до рамо, предизвикващи го да вдигне ръка срещу тях.

Той прие предизвикателството, но за разлика от Кенеди, не разполагаше с предимството на изненадата. Един от двамата го събори с кроше, което младежът въобще не видя. Ръш се просна на пода и се замъчи да си поеме дъх.

— Внимавай да не ме отпуснеш и сантиметър — изстена Кенеди.

— Няма — обеща й Предвестникът почти развеселен.

— Човешко същество — повтори Нахир. — И себе си ли смяташ за такова? Предполагам, че да. При това го изричаш без никаква ирония.

— Искаш ирония? — извика Кенеди. — Ще ти кажа какво е иронично. Това, че вие не смеете да се убивате един друг, когато убийството е единственото нещо, за което ви бива!

Нахир направи знак на Предвестника да я освободи. Кенеди видя по лицето и позата му, че очаква тя да го нападне и е готов за атаката й.

— Влагаш в това лично отношение, нали? — попита го тя, като притисна изтръпналата си ръка към гърдите.

Нахир се намръщи.

— Ни най-малко.

— Просто се опитвам да разбера защо — продължи Кенеди. — Дали защото намерихме Гинат Дания? Виждам, че от това те боли.

— Нищо, което си способна да направиш, не може Да ни засегне.