Децата на Юда [bg]

— Защо тогава го направихме?

Тя вдигна панталона си, обу обувките си и коленичи да завърже връзките.

— Защо? — настоя Ръш.

Страхуваше се от отговора, но наистина трябваше да знае.

Диема вече вървеше към вратата. Отвори я, но спря за миг на прага и го погледна.

— Защото не ти вярвам, че можеш да лъжеш — студено отвърна тя.

От тона на гласа й и погледа й човек би помислил, че Ръш току-що е прегазил кучето й, а не че са преживели истинска интимност.

Вратата се затвори с трясък зад гърба й.

Той се отпусна обратно на леглото и затвори очи, обзет от чувство за безпомощност и отчаяние.

Може би всеки осъден на смърт се чувства така след последната си богата вечеря.

Диема бе потисната от чувството, че времето изтича, макар образът в ума й да не приличаше на пясък, изтичащ през часовник. Виждаше запален фитил, устремен към взрива.

Намери Нахир седнал зад бюрото в командната стая, потънал в разговор с Куутма. Изчака до вратата да я забележат, готова да се оттегли, ако Куутма я пренебрегне, но той й махна да влезе.

— … наблюдение на данните от скенерите по летищата и границите — каза Нахир, когато тя влезе. — Но още не разполагаме с нищо. Проверяваме всички познати псевдоними на Бер Лусим, но разбира се, надали знаем всичките му самоличности. Откак затворихме летищата, започнаха проверки по всички главни пътища в града. Не можем да твърдим със сигурност, че сме го спрели, но съм убеден, че поне сме го забавили.

Куутма кимна.

— Разумни мерки — отбеляза той. — Диема, твоето мнение?

— Моето мнение? Не мисля, че можем да причиним някакви щети — отговори Диема.

Бавният й замислен глас загатваше за огромно количество неизречени думи.

— Какво би направила ти, което аз не съм свършил? — попита Нахир, понесъл обидата с ледено лице.

— Ако приемем, че си разположил Предвестници по крайните и началните гари в Келети и Нюгати…

— Разбира се.

— … и че наблюдаваш излитащите от частните летища самолети, тогава бих казала, че си направил всичко възможно да попречиш на Бер Лусим да напусне града.

— Благодаря ти.

— Така че това, което аз бих направила, Нахир, е да приема, че си се провалил, а после да положа всички усилия да открия къде отива Лусим.

Диема застана пред Нахир, който също се изправи, може би за да използва предимството на високия си ръст.

— Да положиш всички усилия — повтори той студено. — Това е безсмислена проповед, Диема Бейт Евром, а не съвет, който бих могъл да използвам.

— Тогава направи това — каза тя. — Събуди Лио Тилмън.

Нахир погледна от нея към Куутма и обратно. Поклати глава, но не в знак на отказ, а на объркване.

— Тилмън бе завербуван като убиец — напомни й той. — И ползата от него определено приключи.

— Нуждаем се от онова, което е в главата му. Той намери склада на Бер Лусим в Лондон. Видя документацията за оръжията и оборудването, които Лусим вече беше изпратил.