Децата на Юда [bg]

— Много добре — съгласи се Куутма. — Нахир, моля те, нареди да ги доведат.

Нахир направи знака на примката, на който Куутма отвърна, после излезе. Диема забеляза изключителното напрежение в раменете и гърба му. Той нямаше да й прости за униженията, на които го бе подложила днес. Но по някакъв начин това я улесняваше да направи необходимото. Нахир бе толкова съсредоточен върху наранените си чувства, че тя въобще не биваше да мисли за тях.

Сам с нея за първи път, Куутма я прегърна кратко, но топло.

— Доволен съм от всичко, което свърши — каза той. — Доволен и горд. Операцията тук бе проведена чудесно.

— Благодаря ти, Танану.

Диема възприе същия покорен тон, с който винаги говореше с него в Гинат Дания. Сърцето й се изпълни с гордост както винаги, когато я хвалеше, но този път бяха примесени и други емоции и тя подбра думите си внимателно.

— Но мисля, че можех да свърша повече и по-бързо. А и бездруго планът беше твой.

— Да — съгласи се Куутма. — Планът беше мой. Казах ти да вкараш Тилмън и неверницата в разследването ни и да използваш талантите им. Знаех, че искам много от теб. Знаех, че изпълнението ще е доста трудно. Но ти го извърши безукорно.

— Благодаря ти, Танану.

— Притеснява ме само мисълта как самата ти да не бъдеш наранена, особено при срещата с Лио Тилмън и принудата да работиш в близост с него. Никой Предвестник не е понасял подобно бреме.

Диема знаеше, че няма начин да се престори на безразлична, затова му позволи да види част от напрежението й и направи гримаса.

— Не беше лесно. Понякога виждах братята си в него. Дори себе си. И в тези моменти беше адски трудно да не му покажа колко силно го мразя.

— Ела с мен — предложи Куутма.

Поклони се и й махна да тръгне пред него. Напуснаха командната стая на Нахир и той тръгна до нея, сключил ръце зад гърба си. Движеше се с лекота и спокойствие, които не подхождаха на напрегнатото им положение.

— Значи омразата ти е така силна, както и преди? — попита той.

— Престъплението му си е същото като преди.

— Разбира се. Важно е да го знаеш в сърцето си, Диема. Изключително важно. За една година си направила за града ни повече, отколкото други за цял живот. Добруването ти означава много за мен.

— Знам — потвърди тя и сведе очи надолу.

— Добре — каза Куутма. — Получих отговор. Но дори не трябваше да питам. Ти самата предложи да събудим Тилмън и да говорим с него въпреки сериозността на раните му. Очевидно не те притеснява, че можем да забавим възстановяването му или да причиним смъртта му. Лекарствата, които ще използваме, ще бъдат много силни и ще напрегнат сърцето му, което вече е доста слабо.

Диема преглътна затруднено.

— Дано да оживее достатъчно дълго, за да говори с нас — подхвърли тя небрежно.