![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбира се, това не са официални щабове — каза той, — а нещо като клубове или братства. Понякога идват полицаи или армията и извършват обиск. Понякога целта изчезва завинаги. Друг път се връщат на следващия ден.
— Общо колко са? — запита Кларк.
— Официално… почти четиридесет, като има още. Проблемът е, че броенето го прави ДМР — отвърна Емблинг, като имаше предвид Дирекцията за междинно разузнаване или пакистанския вариант на ЦРУ. — Военното разузнаване също брои в известен смисъл. Но това е пословичният сценарий, при който лисицата пази кокошката. Повечето от тези групи получават пари или средства, или информация от ДМР. Нещата са толкова объркани, че се съмнявам ДМР да брои каквото и да е.
— А онези поражения там — каза Чавес. — От полицаите ли са.
— Не, не. Това е работа на Революционния съвет „Умаяд" Несъмнено те са най-едрото куче в квартала. Всеки път, когато някоя от тези дребни риби сбърка локвата, РСУ идва и ги изяжда, а групата изчезва и не се връща, за разлика от случаите с местните власти.
— Това говори много — отвърна Кларк.
— Разбира се.
През предното стъкло, няколко мили напред, забелязаха гъст облак дим, който се издигаше към небето. Усетиха удара от експлозията след няколко мига.
— Кола бомба — каза Емблинг спокойно. — Средно по три на ден и за капак по още няколко нападения с минохвъргачки. Истински интересно става през нощта. Вярвам, че можете да спите по време на стрелба, нали?
— Случвало се е — отговори Кларк. — Трябва да ви кажа, господин Емблинг, че рисувате безрадостна картина на Пешавар.
— Значи съм направил точен портрет. Тук съм вече почти четири десетилетия и според мен Пакистан е в повратен момент. Още една година и ще е ясно, но страната не е била така близо до фалита от двадесет години насам.
— Фалирала държава с ядрени оръжия — добави Кларк.
— Точно така.
— Защо останахте? — запита Чавес.
— Това е моят дом.
След няколко минути Чавес каза:
— Да се върнем на Хаятабад… Питам се кой не живее там?
— Много добър въпрос — отвърна Емблинг. — Мярката е субективна, но тримата големи играчи тук — Революционният съвет „Умаяд“, „Лашкар-е-Тайба“ и „Сипах-е-Сахаба“, бившата „Анджуман“ — са събрани около казармите на Пешавар или Стария град и в района Садар. Колкото по-близо са до казармите, толкова са по-силни. Сега РСУ държат титлата.
— За късмет нас ни интересуват точно тези райони — каза Кларк.
— Виж ти! — възкликна Емблинг и се усмихна. — Къщата ми е точно извън казармения район, близо до форт Балахисар. Ще обядваме и ще поговорим за работата.
Махмуд, домашното момче на Емблинг — термин, с който Кларк не можеше да свикне, макар да знаеше, че това е нещо обичайно тук, — им сервира обяд от раита[30], кисело мляко и зеленчукова салата; леща и хир — оризов пудинг, от който Чавес изпита ненаситна наслада.
— Каква е историята на това момче? — запита Кларк.
— Семейството му е избито по време на събитията след убийството на Бхуто. Догодина отива в Хароу, в Мидълсекс.
— Добре постъпваш, Найджъл — каза Чавес. — Нямаш ли…
— Не — последва отсечен отговор.
— Извинявай. Нямах намерение да си навирам носа в твоите работи.
— Не е нужно да се извиняваш. Загубих жена си през 79-а година, когато Съветите нахлуха. Случи се на лошо място в лош момент. Кой иска чай?
След като наля чай на всички, той каза:
— Какво ще бъде, господа? Човек, място или вещ? Искам да кажа, какво търсите?
— Като начало, място. Всъщност места. Множествено число — отвърна Кларк. Извади от куфара си дигитално подобрено копие на картата от „Бедекер“, отмести встрани чашите и чинийките и я разгъна на масата.
— Ако погледнеш по-отблизо…
— Тайници — прекъсна го Емблинг. Забеляза изненадата в погледите на Кларк и Чавес и се усмихна.
— В древността, господа, тези неща бяха като насъщен хляб за нас. Три точки за оставяне, четири за вземане, така ли?
— Обратното.
— Откога е тази карта?
— Нямаме представа.
— Значи няма как да се знае дали тайниците се използват още. Вие откъде…
— От планината — отговори Чавес.
— Тъмно и усойно място, предполагам. Предишните собственици… присъствали ли са?
Кларк кимна.
— И са опитали с всякакви средства да я унищожат.
— Това е добре. Ако не греша, групите от три точки са предназначени не толкова за мястото за вземане на пратката, а са по-скоро сигнал за това.
— Ние смятаме същото — отвърна Кларк.
— Интересувате се от пратките или от човека, който ги взима, или и двете?
30
Индийско ястие от ситно нарязани зеленчуци и извара. — Бел. прев.