Код "Заплаха" [bg]

Ръцете й се потяха от напрежение и тя чувстваше огромна вина.

Имаше цяла седмица да мисли за това и да оправдае деянието си. Разбираше, че е по-добре да има локатор на телефона, вместо цял екип за наблюдение да го следва денонощно, и тъй като не вярваше, че той участва в нещо незаконно или дори неетично, знаеше, че от това следене няма да излезе нищо.

Но в моментите, в които изпитваше вина, защото допускаше да е откровена със себе си, разбираше напълно, че прави всичко това за собственото си оцеляване.

Тя не би сторила нещо такова без принудата и заплахата от миналото й.

— Стегни се — прошепна тя на себе си, след което пъхна малкото устройство в джоба на панталона си и пусна водата в тоалетната.

След няколко минути отново седеше на дивана с Джак. Искаше да зареди тази програма, преди да си легнат, защото Джак спеше много леко и тя и за секунда не смяташе, че ще може да обиколи леглото и да сложи устройството, без той да я усети. Точно сега телефонът му се намираше под лампата, на масата до него и на нея й стигаше той да иде до тоалетната или в кухнята, или пък в спалнята, за да се преоблече в пижамата си.

Сякаш по сигнал, Джак се изправи.

— Отивам да налея по нещо. Ти искаш ли?

Тя се замисли трескаво. Какво ли да поиска, заради което той ще се бави цяла минута?

— Ти какво ще пиеш?

— „Мейкърс Марк”.

Мелани помисли малко.

— Имаш ли „Бейлис?”

— Да.

— С лед, ако обичаш.

Джак изчезна през отворената кухненска врата и Мелани реши, че това е удобният момент. Можеше лесно да го чуе, когато вземе леда от хладилника за напитките. Знаеше, че не трябва да се тревожи, че той ще се върне в хола дотогава.

Тя бързо се премести от другата страна на дивана, погледна към телефона на масата и извади следящото устройство на ФБР от джоба си. Хванала двете устройства с ръце, тя ги съедини, като през цялото време поглеждаше към вратата на кухнята.

Тридесет секунди. Отброи ги наум, макар Липтън да я предупреди, че устройството ще завибрира леко, когато зареждането на програмата приключи.

От кухнята се чуваше отварянето и затварянето на шкафове и звук от бутилка, поставена на кухненския плот.

„Хайде!” Искаше й се проклетото прехвърляне да става по-бързо.

„Петнадесет, шестнадесет, седемнадесет…”

Джак се прокашля и на Мелани й се стори, че той е при кухненската мивка.

„Двадесет и четири, двадесет и пет, двадесет и шест…”

Новините в единадесет започнаха с вестта, че американски реактивен самолет е воювал с китайски изтребители над Тайванския проток.

Мелани погледна към кухненската врата, разтревожена, че Джак може да изтича, за да види новините.