Код "Заплаха" [bg]

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТ

Д-р Тун Гуогун стоеше в новия си офис със стени от стъкло, загледан към огромния салон с ниски сепарета, и остана доволен от своя нов, макар и временен „Призрачен кораб”. Излезе от кабинета си, мина по къс коридор и излезе през заключена врата, която водеше към балкона на дванадесетия етаж. Тук, където можеше да диша мръсен, но не така влажен въздух както в Хонконг, той огледа големия град, разстлан около реката, която се виеше като змия от югоизток към северозапад.

Под него в паркинга имаше бронетранспортьори, картечни гнезда и бойци, които патрулираха пеша или в джипове.

— Да — каза си той. — Засега става.

Д-р Тун и цялата му операция замина от Монкок в Хонконг в квартала Хуаду на град Гуанджоу, на сто и петдесетина километра на югозапад. Сега се намираха в границите на Китай, в безопасност от ЦРУ, и Тун виждаше ясно, че Народната освободителна армия не пести средства за защитата му и за осигуряването му с всичко необходимо.

Последните две години „Призрачният кораб” работеше сякаш не е част от китайската инфраструктура за водене на кибервойна. Министерството на обществената сигурност би искало нещата да останат точно такива, но случаят от Хонконг — разкриването на Джа Шухай от ЦРУ и отвличането му от американска специална група — наложи бърза промяна на плановете. Наредиха на Тун да премести всичко в Китай и незабавно да засили киберкинетичните си атаки срещу Съединените щати.

Триадите от „14К” не успяха да го опазят в Хонконг и се питаха сега какво ли, по дяволите, е станало с дойната им крава. Преди четири вечери шестдесет китайци от „Острата сабя на Южен Китай” от военния окръг Гуанджоу заминаха в Монкок. След кратко размахване на оръжие в Компютърния център в Монкок между войниците и триадите едно телефонно обаждане от полковника начело на войниците до шефа на „14К” в апартамента му в казиното в Макао доведе до незабавното изчезване на уличните побойници, след като му стана ясно, че ще има нова кървава баня по улиците и че за втори път през тази седмица „14К” щяха да осигуряват повечето кръв.

Триадите отстъпиха, смятайки, че китайците са заловили Тун и ще го откарат при своите хора за съд и екзекуция.

Всъщност в Китай преместиха всички от „Призрачния кораб” — хората, компютрите, комуникационното оборудване, в голямата сграда на китайската телекомуникационна служба на няколко преки от бюрото за техническо разузнаване на армията в Гуанджоу, където се намираше един от центровете за кибервойна. Телекомуникациите се преместиха, което означаваше, че в Гуанджоу мобилните телефони няма да работят постоянно или изобщо за няколко дни, но желанията на армията имаха по-голямо значение от нуждите на гражданите.